СЕМ започва проверка на свалянето от екран на Мария Цънцарова

Съветът за електронни медии (СЕМ) официално е започнал проверка на случая със свалянето от ефир на журналистката Мария Цънцарова, която до края на миналата година беше водеща на сутрешния блок на bTV, предава segabg.com. Регулаторът ще разгледа дали решението на медията за отстраняването ѝ е в съответствие със Закона за радиото и телевизията (ЗРТ).

Според информацията юридическият екип на СЕМ ще анализира действията на телевизията относно официалните мотиви, посочени за освобождаването на Цънцарова, както и дали при тяхното вземане не са нарушени разпоредби, гарантиращи свободата на словото и професионалната независимост на журналистите. Това решение бе взето след обсъждане на първото заседание на регулатора за 2026 година, съобщи и Dnes.dir.bg.

Планирана е и организирана среща със Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО), на която ще се обсъжда начинът, по който медийните редакции взимат подобни кадрови решения, както и потенциалното въздействие върху медийната среда. Целта е да се прецени дали редакционните политики са съобразени с професионалните стандарти и законовите изисквания.

Случаят предизвика широка обществена дискусия и редица реакции от журналистически организации, медиите и политически фигури, които изразиха мнения както за свободата на словото, така и за ролята на регулаторните органи. В края на декември миналата година bTV обяви, че Цънцарова е освободена от ефира на сутрешния блок, но отказа да сподели всички детайли за причините зад това решение. Представители на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) организираха протести в защита на журналистката, подчертавайки значението на независимата журналистика и професионалната етика. Част от позициите в публичното пространство свързваха случая с по‑широк дебат за медийната среда и политическото влияние върху журналистическата работа в България.

Анализатори и представители на медийни организации посочват, че проверката на СЕМ е важна за утвърждаване на принципите на медийна свобода, но също така подчертават, че регулаторът трябва да действа в рамките на законовите си правомощия и без да възпрепятства редакционната независимост на медиите. Това може да бъде определено като ключов момент за развитието на стандарти в българската медийна среда през 2026 година.