Кой ще придобие активите на „Лукойл“? „Chevron“ фаворит за рафинерията в Бургас

Международните активите на „Лукойл“, които включват и рафинерията в Бургас, е много вероятно да бъдат продадени на американската компания „Chevron“ и нейните партньори от „Quantum Capital Group“, прогнозира икономическият и енергиен анализатор Мартин Владимиров.

Според него обаче въпросът не е само кой ще ги придобие, а какви ще бъдат геополитическите и икономическите последици от тази сделка, в контекста на глобалната енергийна конкуренция.

Сделката за продажбата на активите на „Лукойл“ отваря нова глава в динамичния енергиен пейзаж на България и региона. Става дума за активи на стойност 22 милиарда долара, включващи нефтозавода в морския град, който има стратегическо значение за доставките на горива в региона.

Според Владимиров придобиването на международните активи на руският енергиен гигант от американската компания е логична стъпка, предвид факта, че „Chevron“ е партньор на „Лукойл“ в редица казахстански нефтени полета и петролопроводи, през които минава нефтовото гориво за Новоросийск.

Някои експерти прогнозират, че „Chevron“ може да придобие не само част от активите в Казахстан, но и рафинерията в Бургас, като част от сделката. Съществуват обаче и други възможности – компанията „Quantum Capital Group“, която също участва в сделката, може да се фокусира върху други активи на „Лукойл“ в Европа, като рафинерията в Бургас, но има вероятност тя да бъде препродадена на друга компания. Интересът към тези активи не е случайно, тъй като България е стратегически важен търговски и енергиен хъб в региона, а рафинерията в Бургас осигурява голямо количество от рафинираните продукти, които се използват в региона.

Геополитическите аспекти на тази сделка не могат да бъдат подценявани. България и целият регион изправени пред важен момент, който може да окаже влияние върху суверенитета на страната. Според Владимиров, важно е тези активи да преминат в ръцете на съюзнически държави, за да не се използват като инструмент за геополитическо влияние от чужди сили. Сделката трябва да бъде наблюдавана от Министерството на финансите на САЩ, както и от Белия дом, което подчертава стратегическата важност на активите и техния потенциал да повлияят на енергийната сигурност на региона.

Предстои да разберем как ще се развие ситуацията и какъв ще бъде крайният резултат от тези преговори. Но е ясно, че бъдещето на рафинерията в Бургас е важен индикатор за глобалните енергийни и геополитически стратегии.

На въпросът какъв ще е пътят на петрола от Венецуела след отвличането на Мадуро в САЩ енергийният експерт отговори, че ако съдим по последните 48 часа, е логично да се насочи от Китай, където отиваше 75% от него, към САЩ. „Това е целта на администрацията на Доналд Тръмп – да контролира сегашният износ на черното злато и то да захранва рафинериите на Мексиканския залив, които традиционно използваха венецуелския продукт“, обясни експертът. 

„По време на санкциите тези доставки бяха пренасочени към Азия с помощта на Русия. Тези рафинерии в Мексиканския залив и сега работят, но трябва да купуват друг продукт, а венецуеслкия е по-изгоден за тях“, добави той.

„Действията на САЩ във Венецуела са сигнал към Китай и Русия, че те не са „Добре дошли“ в западното полукълбо. Това е първа стъпка към един по-сериозен геополитически разлом, който ще видим в Латинска Америка. САЩ ще се опитат да изгонят от ключови стратегически сектори на влияние Китай и Русия“, прогнозира Владимиров. 

„Китай през последният четвърт век се превърна в основен търговски партньор на латиноамериканските страни, а това е недопустимо в стратегията и визията на администрацията на Тръмп“, добави той. 

„САЩ винаги е смятал Латинска Америка за свой заден двор, но загуби влиянието си. Китай има много по-голяма финансова и търговска мощ и то не само във Венецуела, а в Боливия, Аржентина, Колумбия, Мексико... Във Вашингтон търсят начин да си върнат влиянието в тези страни. Ще видим дали този сигнал ще бъде чут – на първо време в Куба и в Никарагуа, където има режими, близки до Кремъл“, заяви икономическият анализатор. 

„Куба внасяше 60 процента от петрола си от Венецуела, а сега трябва от Мексико, но на каква цена и дали САЩ ще позволи тези доставки да се осъществяват?“, попита риторично той.

„Това, което се случва, е тежък удар по интересите на Пекин и Москва“, коментира той.

„Мадуро използваше войниците на „Вагнер“, за да си гарантира своята сигурност и какво му донесе това? Спасиха ли го? Помогнаха ли му кубинските агенти в Каракас? Какво може да направи Китай? Възможно е да спре доставките на критични суровини за международните пазари или поне да заплаши с подобни действия“, заяви Владимиров.  

„Големият въпрос е дали в Пекин няма да се опитат да повторят действията на Тръмп в своята сфера на влияние – в Тайван, в Югоизточна Азия, но едва ли едно действие в Западното кълбо ще предизвика „домино“ ефект. Китай и Русия нямат този капацитет, военна и финансова мощ“, добави той.

„Нито петрола, нито долара са водещата тема при ударите по Каракас. Китай получаваше суровия нефт от Венецуела безплатно като форма на разплащане за дълговете, които латиноамериканската страна е поела през последните 20 години. Става въпрос за близо 70 млрд. долара, които Пекин е инвестирал в стратегически проекти, които не са се осъществили. Тези пари са откраднати от режима на Мадуро. Единственият начин да си ги върне, беше с безплатния нефт“,  каза още експертът.