Баби кълнат еврото, искат си лева
След първите два-три дни от въвеждането на еврото в България лъсват и първите проблеми с новата валута. Емоциите „за“ или „против“ отстъпват място на реалните трудности, които управляващите не са решили, независимо че имаха доста време да го направят.
На първо място е малката наличност на евромонети и банкноти в магазините. Често отговорът на продавачите е: Връщаме ви в левове, защото еврото ни свърши. В големите вериги сякаш нещата са по-добре, но в малките квартални магазини съвсем не е така. Да не говорим за провинцията, за малките градчета и селата. Масово в кафенетата не се работи с новата валута, направо отказват. Отказват и бабите по селата да пазаруват и да получават рестото в евроцентове. На село хората се познават, имат си доверие, не мислят, че ще ги лъжат продавачите, но не могат да си направят сметката. Мой близък ми разказа, че в малко градче в Северозападна България за първите два дни в магазин за хранителни продукти е влязъл един човек с банкнота от 10 евро – германска, и продавачката му отказала да я вземе, защото германските тук не вървели. Което не е вярно. В магазини в средногорски град с бунтовно въстаническо минало стари жени кълнат еврото и не искат и да чуят за него, а търговията върви само в левове.
Драмата ще се задълбочи след раздаването на януарските пенсии и хората ще започнат, щат не щат, да пазаруват с евро. Ето в тази насока можеше да се поработи с хората – било с клипове по телевизията или други начини да се подпомогне населението чисто практически за работа с новите пари.
И нека да не се злоупотребява с „колосалните суми“ в левове, които българинът кътал под дюшеци, пък в същото време се правел на беден. Да, има такива пари, кътат ги хората, ама това са „бели пари за черни дни“, за посрещане на неотложни нужди, за нови уреди, за ремонти, не дай Боже, и за здраве. А възрастните пък събират парици за неизбежното, за да може близките им да ги изпратят достойно. И това не е, защото българинът скрито богатее, а защото се лишава, за да спестява.
Естествено, най-големият печеливш са банките. Приемат парите без такса, ама премълчават, че един ден, когато хората отидат да теглят внесените пари и да закриват сметки, ще плащат такси и за едното, и за другото. А и докато парите са вътре в банките, те ще ги въртят за своята си печалба, естествено. Не е ясно как ще премине януари, но е необходимо управляващите да изоставят напълно приказките за „клуба на богатите“ и да се съсредоточат как да решат проблемите с недостига на монети и банкноти в страната на бедните.
Захари Виденов, София за вестник Ретро