Филмовият език на унгарския режисьор Бела Тар в който човека среща себе си

"Животът не е нещо бързо. Хората са бавни" - думите на Бела Тар отекват ден след смъртта му и във вечността на естетиката на тишината. Философия на бавното, на неотменимото присъствие на човека във времето.

На 6 януари 2026 г., на 70-годишна възраст, си отиде човекът, който превърна мъглата, дъжда и самотата в език.

Роден в Печ, започнал като аматьор да снима още на 16-годишна възраст, Тар потъва в киното, като разказва истории за реалното присъствие и екранизира действителността и колко е трудно да живееш, когато времето не е твое.

Филмите му "Семейно гнездо" (1977) и "Торинският кон" (2011) притежават тежкия дъх на метафизиката. В тях трудът не е просто социална категория, а екзистенциална мъка, а безделието в тях не е порок, а отказ от фалша на системата.

Бела Тар често е наричан "режисьор на отчаянието", но самият той вярва в обратното: "С нарастването на отчаянието расте и надеждата", казваше той в едно интервю за Лондонския национален театър.

В тази парадоксална простота се крие неговата поезия, в която е надеждата, родена от тъмнината.

Тар принадлежеше към поколението унгарски автори, които не се страхуваха да говорят с мисъл, във време, в което съдържанието често е безсмислено.

Във времето, когато западното кино гонеше скорост и ефекти, той избра времето като разказ, подобно на великите Бергман, Тарковски и Драйер, Бела Тар.

Дългите му кадри, които понякога достигат до десет минути, са в пълен противовес със съвременното съдържание, което често бърза, но забравя да мисли.

Филмът "Торинският кон" (2011) е неговото завещание, в което светът буквално спира. Конят не иска да се движи, вятърът не спира да духа, а хората просто престават да живеят.

Това не е алегория за смъртта, а за изчерпването на смисъла, когато човечеството вече няма какво да каже, освен да мълчи.

След този филм Тар спира с режисьорската си дейност, но продължава пътя си като преподавател, продуцент и помага на младите да намерят своя автентичен почерк.

В Сараево създаде своята "филмова фабрика", където киното не е просто индустрия за масовки, а работилница за съзнание.

За филмите на Бела Тар нищото е действие, при което дори когато не правиш нищо, времето прави нещо с теб.

Героите му седят, пушат, гледат през прозореца, но във всяка секунда се случва нещо по-дълбоко - човекът среща себе си.