Почитаме Голяма Богородица, на трапезата да има диня и грозде

Успение (заспиване) на Пресвета Богородица е един от големите християнски празници. Чества се на 15 август и от православни, и от католици.

Пресветата Дева се почита като покровителка на майчинството, брака и семейното огнище

Успение Богородично е изключителен знак, потвърждение, доказателство за човешката природа на Исус Христос.

Според Светото писание това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си.

Три дни по-рано Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него.

Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим.

Три дни след това сам Исус Христос, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица.

Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й...

Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица,

за разлика от Малката Богородица (8 септември), когато се чества рождението на Христовата майка.

На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки.

Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.

Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.

Имен ден празнуват кръстените с имената Мария, Мариам, Мика, Мара, Маша, Мариан, Мариана, Панайот.