Близо 120 хиляди българи със слухови нарушения имат нужда от дългосрочна подкрепа

По неофициални данни около 120 хиляди души в България живеят с различна степен на слухови нарушения. Сред тях има както възрастни, така и деца, за които навременната рехабилитация е ключова за развитието на говора, ученето и социалната интеграция. Специалисти и родители обаче са единодушни, че системата предлага основно медицинско лечение, но не и дългосрочна подкрепа след него.

Темата беше коментирана от слухово-речевия рехабилитатор Таня Димитрова и от началника на отделението по аудиология и отоневрология в УНГ-клиниката на Военномедицинска академия - Дончо Дончев.

„Бяхме поканени от комисията по здравна и социална политика към Столична община и ни бяха предложени пространства в поликлиники. Имаше добър диалог, но това не отговаря на нашата философия“, обясни Димитрова. По думите ѝ децата не бива да прекарват години в болнична среда. „Ние не искаме те да продължават да се чувстват пациенти. Трябва да са в пространство, което носи спокойствие, положителност и усещане за нормален живот.“

Доц. д-р Дончо Дончев подчерта, че хирургичната намеса, включително поставянето на кохлеарен имплант, е само една стъпка от целия процес. „Имплантът възстановява нефункциониращата част на слуховата система, но мозъкът е този, който трябва да се научи да чува. Това става с години целенасочена работа“, обясни специалистът.

Според него рехабилитацията трябва да бъде съобразена с възрастта и индивидуалните възможности на децата, включително при тези с остатъчен слух. „Това не са само глухи деца – всяко има потенциал, който трябва да бъде развит“, допълни той.