Всички спореха за лева в борд или еврото, очевидното трето решение се премълча

В разгорещения дебат за бъдещето на родната валута, обществото бе поляризирано между два основни лагера: привърженици на еврото и защитници на лева. Но странното - и показателно - е, че в почти нито едно публично изказване не се чува трети, напълно логичен по принцип вариант: оставане с лев, но без валутен борд.

Мълчанието по тази опция не е случайно. То е резултат от дълбок страх - политически, икономически и психологически. България не просто използва лева - тя е в режим на валутен борд от 1997 г., при който левът е фиксиран към еврото (първоначално към германската марка). Това е спасителна мярка, въведена след хиперинфлацията и краха на банковата система, и оттогава се превърна почти в свещена крава на макроикономическата стабилност.

Призивите за запазване на лева обикновено идват от хора с патриотични или консервативни аргументи, но дори те не посмяват да предложат освобождаване от валутния борд. Защо?

1. Липса на доверие в българските институции.
   Валутният борд е "външна котва", защото икономическата политика е частично изнесена извън страната - БНБ няма право на самостоятелна парична политика. Масово се смята, че ако държавата получи по-голям контрол - ще злоупотреби, както вече е правено.

2. Страх от дестабилизация.
   Излизането от борда без влизане в еврозоната щеше да означава напълно плаващ курс на лева. Това при лоша политика ще отвори вратата за спекулации, инфлационен натиск и отлив на инвестиции - рискове, които повечето икономисти определят като неприемливи в момент на глобална несигурност.

3. Няма политическа смелост.
   Нито една голяма партия, независимо колко критикува еврото, не предлага ясно сценарий "лев без борд", защото това би било свързано с огромна отговорност и вероятно политическо самоубийство. Да махнеш борда, значи да поемеш пълен контрол върху последиците - нещо, от което политиците традиционно бягат.

4. Историческа травма.
   Поколения българи помнят 1996-1997 г. с опашки за хляб, девалвация и фалиращи банки. Въображението на българина свързва свободен лев с разпад, а не с икономическа свобода.

В крайна сметка, дебатът лев или евро е до голяма степен псевдоизбор, защото реалният лев не е истинска национална валута в пълния смисъл - той е обвързан, заключен и политически "обезвреден". И никой не поиска да поеме отговорност да го отключи.

Мълчанието около сценария "лев без борд" говори повече за страха от собствена автономия, отколкото за увереност в някоя конкретна посока. И докато този страх владее дискурса, ще продължаваме да се люшкаме между зависимости - вместо да градим суверенитет с отговорност. Всичко това ме кара да смятам, че българите не сме от най-смелите като общество в момента. Влизането в еврозоната е факт, както и мъланието по темата лев без борд. Второто вече е напълно абстрактно.