Кой е полковник Жак Бо и защо е личен заложник на Урсула фон дер Лайен?

Пенсиониран швейцарски полковник се оказа в центъра на международен скандал, който поставя под съмнение основното право в Европейския съюз – това на свобода на словото. Жак Бо, 70-годишен ветеран от разузнаването, стана личен заложник на Урсула фон дер Лайен, след като по нейно предложение бе включен в санкционен списък, което го лиши от достъп до банкови сметки, свобода на движение и дори основни нужди. Тази история, актуална към днешна дата, подчертава как ЕС използва административни мерки за да заглуши критични гласове към западните политики, по-специално по отношение на руско-украинската война.

Жак Бо е роден през 1955 г. и е бивш стратегически анализатор в швейцарските специални служби. Той е работил за НАТО като старши съветник по стратегическо разузнаване и за ООН в мироопазващи мисии в Африка и бивша Югославия. След като се пенсионира, се мести да живее в Брюксел, Белгия. Там издава над 10 книги за геополитика, военни конфликти и разузнаване. Две от тях, обаче – „Операция Z“ и „Путин: Господарят на играта“, приковаха вниманието на Европейската комисия и лично на нейната председателка Урсула фон дер Лайен.

Посветени на войната в Украйна, в тях полковник Бо се проявява като типичен русофил, който реди познатите на всички кремълски опорки: няма украинска нация; Украйна е изкуствена държава; Путин справедливо иска да си върне изконни руски земи; НАТО е инициатор на тази война, а не Русия, която я започна от имперски подбуди... „От 2014 г. проблемът за Запада е, че взема решения въз основа на виртуална реалност, съставена от слухове, пропаганда и идеология. [...] НАТО съществува, за да се справя със заплахи, които сам създава. [...] Украйна (или част от нейното ръководство) бе готова да провокира конфликт, за да получи по-бързо членство в НАТО, игнорирайки Минските споразумения и ескалирайки ситуацията в Донбас“, пише Жак Бо в „Операция Z“.

В книгата той обвинява Запада в омаловажаване на предупрежденията от украински официални лица за риск от война, като цитира украински генерал от 2019 г. На практика именно Западът предупреждаваше, че войната със сигурност ще започне и дори посочваше конкретната дата, на която Русия ще нахлуе. Жак Бо преповтаря руските опорки, че на власт в Киев е нацистки режим, макар след 4 години война да е видно кой извършва всекидневни зверства срещу цивилното украинско население. Особено вечер, когато хората спят по домовете си и са най-уязвими при атаки с руски дронове и бомби.

Полковникът от запаса се защитава, че до тези изводи бил стигнал, използвайки предимно западни и украински източници. Той твърди, че нарочно отказвал нароилите се, след излизането на книгите, покани от кремълски медии за интервюта, за да избегне обвинения в русофилска пристрастност или че работи за руското разузнаване.

На 15 декември 2025 г. ЕС прие поредния 16-ти пакет санкции срещу Русия. Този път те бяха насочени срещу „руската пропаганда и хибридните заплахи“ и включват и точкови „удари“ към конкретни лица, които бюрократите от еврокомисията сами са преценили, че трябва да са в санкционния списък. Така в него се появиха имената на швейцарския пенсиониран полковник, американеца Джон Дуган и французина Ксавие Моро.

Мерките предвиждат замразяване на активи, включително всички банкови сметки, забрана за пътуване по цялата територия на ЕС и Шенген. А това значи, че поставените под запрещение лица нямат право да пътуват дори до нечленуващите в съюза Швейцария, Норвегия, Андора, Лихтенщайн, Сан Марино и Монако, които също са шенгенското пространство. За една секунда Жак Бо се оказва без достъп до банковите си сметки, до дебитната карта, където се превежда пенсията му, с отнет международен паспорт, с лична карта, която е с черен печат за придвижване в Европа. Той не може да се прибере и в родната си Швейцария.

Различните критични към ЕС канали в социалните мрежи вече го наричат „личен заложник на Урсула фон дер Лайен“ и на политиката и в защита на „европейските ценности“. Председателката на ЕС е ключова фигура в тези санкции, публично подкрепяйки борбата срещу „дезинформацията“ като „вирус“, който трябва да се атакува още в зародиш. Критиците я обвиняват в прекомерно разширяване на правомощията и еднолично управление.

16-ия пакет санкции е толкова суров, че забранява дори получаването на хуманитарна помощ. Жак Бо няма право да взима нищо от доброжелатели, защото това заплашва и тях да попаднат в списъка. В текста на санкционния пакет пише, че „предоставянето на икономически ресурси – включително храна, сапун или подаръци – е забранено, директно или индиректно“. Ако някой отиде до квартирата му в Брюксел и му предаде торбичка с нужни неща, това се счита за престъпление, тъй като всяка стока с икономическа стойност попада под забраната. Това прави г-н Бо нещо подобно на политически дисидент под домашен арест в Брюксел.

Самият той признава за грешка придобитият през годините от пропагандата на либерал-глобализма навик да плаща всичко с карта и да не държи никакви хартиени банкноти у дома. Сега се оказва, че не разполага дори с дребни центове, за да си напазарува храна. Няма с какво да си плаща наема и таксите за битови услуги.

Г-н Бо нарича положението, в което се е озовал „катастрофа за демокрацията.“

Той заяви, че ще обжалва мярката пред Общия съд на ЕС в Люксембург, който се занимава с административни дела. Този съд обаче не се слави с особена чевръстност, процесът обещава да е бавен, без гарантиран успех. А и докато тече делото, ще бъдат нужни пари и за адвокати, които той няма откъде да вземе. Полковник Бо има право да поиска от европейската комисия право на „хуманитарна помощ“, без да е ясно дали това ще му бъде разрешено. 

В Швейцария, където бившият военен е вторият санкциониран гражданин за „пропаганда“, правителството засега мълчи и не коментира скандала. В социалните медии пък се разразява бурна дискусия по темата. Тя е видима най-вече в Х, където няма цензура. Потребителите сравняват мерките със „съветски методи“, описвайки ги като крах на институциите и цензура. Цитирани са изявления на Жак Бо, че положението му наподобява това на дисидентите в някогашната комунистическа Източна Германия. Той посочва, че в ГДР политическите затворници или хората под домашен арест и наблюдение от ЩАЗИ все пак са можели да получават пакети с храна, дрехи и лекарства от роднини, както и да ползват основните услуги от държавата.