България става на 1345 години и това е повод за самоуважение

Във времена на ускорена история, когато държави се появяват и изчезват за едно поколение, а политическите режими се сменят по-бързо от сезоните, си струва понякога да спрем и да погледнем не към деня, а към вековете. Защото има разлика между държава като юридическа конструкция и държавност като историческа съдба.

Понятието „реално начало на държавността“ не е правен термин. То не се съдържа в конституции и не се ратифицира с международни договори. То е историческо понятие, което служи, за да покаже дълбочината, устойчивостта и приемствеността на една държавна традиция, а не възрастта на текущия политически режим. Именно затова, когато говорим за възрастта на държавите, е редно да правим разграничения, но и да не се страхуваме от сравнения, дори когато те не претендират за математическа прецизност.

Нека на прага на новата 2026 г. направим една такава сравнителна картина – ориентировъчна, но показателна.

България е официално създадена през 681 година. През 2026-а тя ще навърши 1345 години. Да, от тях близо 500 под османско иго и почти 200 под византийска власт. Но именно тук е същността на държавността – не в непрекъснатото упражняване на суверенитет, а в способността да го възстановиш. Българската държава е губила формата си, но никога смисъла си. Дунавска България на хан Аспарух не е просто начало – тя е заявка за историческо присъствие, която вековете не са успели да заличат.

На този фон Република Северна Македония, създадена на 8 септември 1991 г. като Република Македония, ще навърши през 2026-а 35 години – възраст, напълно достойна за една млада държава, но и показателна за различния исторически хоризонт, в който се движат народите на Балканите.

Съвременна Русия формално също е на 35 години – Руската федерация възниква на 25 декември 1991 г. след разпадането на СССР. И все пак, когато Русия говори за себе си, тя неизменно се връща към 882 година и Киевска Рус, към Московското княжество и имперската приемственост. Защото държавността не започва от подписа под един акт, а от съзнанието за историческа мисия.

Съединените американски щати ще отпразнуват през 2026 г. своите 250 години – впечатляваща възраст за държава, родена от идея, а не от етнос или древна териториална традиция. Америка доказва, че младостта не е недостатък, когато е съчетана с институционална устойчивост.

Китай, от своя страна, е официално създаден в сегашния си вид през 1949 г. – едва преди 77 години. Но реалното начало на китайската държавност се отнася към 221 г. пр.н.е., когато династията Цин обединява страната. Над 2200 години непрекъсната държавна цивилизация – това не е просто история, това е мащаб.

Съвременна Германия съществува като обединена държава от 1990 г. и през 2026-а ще бъде на 36 години. Но германската държавност започва още през 962 г. със Свещената Римска империя на германската нация. Федерална, разпокъсана, сложна – но трайна.

Франция отброява 234 години от Първата република (1792 г.), но истинската ѝ държавност започва още през 843 г. Оттогава насам режимите се сменят, но Франция остава.

Израел – 78 години. Канада – 159. Саудитска Арабия – 94. Всички те са легитимни, признати и значими държави. Но зад гърба им не стои вековна държавна традиция, освен ако условно не броим древните юдейски царства.

И тук се връщаме към България.

Както виждате, ние може да сме всякакви. Спорещи, недоволни, критични, понякога обезверени. Но сме устойчиви като скали. Впити като корени в тези земи и дълбоко вписани в историята на Европа и света. Това дълголетие на българската държавност не е повод за самодоволство, а за самоуважение.

Затова нека влезем в новата година с вдигнати глави. Били сме по-силни от днес, но сме били и далеч по-зле. И въпреки всичко – тук сме. За да останем.

Ще се адаптираме към новия свят, както сме го правили многократно, и ще продължим.

А това, че младите хора се събудиха и не са безразлични кой и как управлява държавата ни днес, е добър знак. Утре България ще бъде тяхна, за да я продължат.

Затова нека имаме вяра.

И в младите.

И в бъдещето на България.