Известните българи, които починаха през тази година

Краят на 2025 година ни подтиква да спрем за миг и да си спомним за личности, които с таланта, делото и отдадеността си оставиха трайна следа в българската култура, наука, спорт, музика и обществен живот. През изминалите месеци България се прости с редица забележителни хора - творци, учени, спортисти, изпълнители и обществени фигури, чиито имена бяха добре познати както у нас, така и извън границите на страната, пише glasnews.bg. 

Някои от тях прекараха десетилетия на сцена, в зала, на терена или зад кулисите, други посветиха живота си на знанието, словото и обществената кауза. Всеки от тях остави след себе си наследство, което продължава да живее чрез постиженията, примерите и вдъхновението, което са давали на поколения българи. Макар и болезнени, тези загуби ни напомнят колко значим е приносът на хората, които с труда си изграждат духовния и обществен облик на страната.

В този обзор си припомняме част от известните българи, които си отидоха през 2025 година - списък, който не претендира за пълнота, но отдава почит към личности, оставили ярка следа в националната памет:

Проф. Иван Харалампиев

Един от най-видните лингвисти и езиковеди в България, проф. Харалампиев почина на 29 януари 2025 г. Той бе водещ специалист по история и периодизация на българския език, автор на над 150 научни публикации и учебници, които дълги години бяха основа за обучението по български език и литература.

Кирил Кадийски

Поетът, есеист и преводач Кирил Кадийски ни напусна на 31 август 2025 г. Творец с международна репутация, той бе уважаван както у нас, така и във Франция, където работеше и беше директор на Българския културен институт.

Проф. Милена Цанева

Една от водещите литературни историци и критици, проф. Милена Цанева почина през юни 2025 г. Тя беше уважаван преподавател и автор на множество книги и статии, посветени на българската литература и култура. 

Елена Жандова и Румена Трифонова

Две забележителни български актриси - Елена Жандова и Румена Трифонова - също си отидоха през 2025 г., оставяйки след себе си богати артистични наследства в театъра и киното. 

Даниела Кънева

Емблематична журналистка и международен кореспондент, Даниела Кънева почина през април 2025 г. Тя отразяваше ключови събития по света и бе уважаван глас в българските медии. 

Иван Тенев

Културен критик, журналист и артистична фигура, Иван Тенев също ни напусна през 2025 г., оставяйки след себе си значимо медийно и културно наследство.

Магдалена Ташева

Журналист и политик, бивш депутат, Магдалена Ташева почина на 19 октомври 2025 г. След дълга кариера в медийното и политическото пространство тя остава призната фигура у нас.

Георги Йорданов

През тази година от този свят си отиде и Георги Йорданов - бивш министър на културата. В началото на тази година Георги Йорданов бе отличен от президента Румен Радев с орден "Стара планина" (първа степен) за изключително големи заслуги в областта на българската култура и изкуство. През 2023 г. получи "Златен век – огърлие" от министъра на културата Найден Тодоров.

Стефка Евстатиева

Една от най-известните български оперни сопрани, Стефка Евстатиева почина на 9 ноември 2025 г. Тя имаше блестяща международна кариера и бе солистка на Софийската национална опера, както и на големи театрални сцени в Европа и САЩ.

Верка Сидерова

Легендарна фолклорна певица, известна със своя богат репертоар и участия с ансамбъл „Филип Кутев“ в над 29 страни по света, Верка Сидерова почина на 2 юли 2025 г. на 100-годишна възраст.

Иван Милев

На 81 години почина една от най-големите легенди на рока в България Иван Милев - Вачо Бъндарака. Заедно с брат си Димитър Милев (Бънди) основават първата рок група, носеща името на английския представител в Съюзническата тристранна комисия в България след 9 септември 1944 г. лорд Бънди – „Бъндараците“.

Найден Вълчев

На 98 години почина поетът Найден Вълчев. Той е автор на популярната през 70-те години на 20-и век песен „Една българска розa". Българският поет, писател и преводач Найден Вълчев е роден на 30 август 1927 г. в с. Брестница, община Ябланица, в семейство на учител. Съюзът на българските писатели го нарича доайенът на поетите днес. 

Шинка Куцинова

Легенда на българските зимни спортове - рекордьорка по републикански титли в ски, Шинка Куцинова почина на 9 януари 2025 г. на 89-годишна възраст.

Маргарита Щъркелова

Бивша национална баскетболистка, бронзова медалистка от Олимпийските игри през 1976 г., Маргарита Щъркелова си отиде на 16 януари 2025 г.

Иван Сотиров

Легендарният футболист Иван Сотиров, известен с успешната си кариера във „Ботев“ Пловдив, почина на 24 април 2025 г. Той е сред най-големите имена в българския футбол през средата на XX век.

Сашо Паргов

Централен нападател и футболна икона на „Марек“ Дупница, Сашо Паргов си отиде на 20 юли 2025 г., оставяйки след себе си паметни мачове и множество голове.

Иван Зафиров

Известен защитник на ЦСКА София и националния отбор, Иван Зафиров почина на 15 октомври 2025 г. Той бе част от успешните кампании на „червените“ и българския футбол през 70-те години на XX век.

Камен Атов

Българското плуване понесе нова тежка загуба, след като ни напусна Камен Атов. Възпитаникът на Ели Тренева и „Левски-Спартак“ е рекордьор и шампион в спринтовия кроул. Роденият през 1966 година Атов е четвърти в Европа с мъжката щафета 4 по 200 м св. стил от шампионата в София през 1985-а. Пучата е бивш държавен и балкански първенец на 100 м св. стил. Направи успешна кариера в ресторантьорския бранш. 

Стоян Йорданов

Легендарният вратар на ЦСКА - Стоян Йорданов почина на 81-годишна възраст. Йорданов се присъединява към "армейския“ тим през 1961 г. и в продължение на 16 години е неизменна част от първия състав на ЦСКА. Стоян Йорданов печели 8 пъти шампионската титла на България като футболист и 5 пъти Купата на Съветската армия.

Боян Радев

На 83-годишна възраст почина двукратният олимпийски шампион по класическа борба Боян Радев. Сред най-големите му постижения са двете олимпийски титли от Игрите в Токио през 1964 г. и в Мексико Сити през 1968 г. Радев е и световен шампион от Толедо през 1966 г., двукратен световен вицешампион (1962 и 1967 г.), както и европейски вицешампион през 1968 г. Три пъти е избиран за Спортист №1 на България – през 1964, 1967 и 1968 година.

Загубата на тези личности през 2025 година остави празнота, която трудно може да бъде запълнена. Но техният принос - независимо дали в изкуството, науката, спорта или обществения живот - остава жив чрез делото им, спомените и вдъхновението, което продължават да дават.