Натюрморти от думи светят в инсталациите на Кирил Прашков
Ключови думи:
Кирил прашков, съвременно българско изкуство, поезия наоколо, инсталации, Бургас, Морско казино
Съвременното българско изкуство познава малко артисти, които успяват по нашенски самобитен начин да предизвикат посетителя да се замисли върху тях. В културен център Морско казино в Бургас гостува изложбата „Поезия наоколо“ на художника Кирил Прашков по покана на книжарници „Хеликон“ като част от фестивала „Четящия човек“.
Още с влизането в помещението, обладано от творбите на Прашков, посетителят е принуден да спре, за да не стъпи върху купчината кабели на пода (виж видеото). При по-обстойно взиране нагънатите бели жици започват да се движат, превръщайки се в думи. Според Кирил Прошков свързаните в края на всяка дума уреди кореспондират с думите, образувани от кабелите, които ги захранват. Енергията, която протича до вентилатор, лампа и ароматизатор нагъва жицата и образува израз, който навежда на екзистенциални въпроси. А отговорите всеки сам избира какви да бъдат, както повелява всяка една форма на съвременно изкуство. Прашков има способността да извежда теоретични проблеми под формата на художествени произведения, в които връзките между изразни средства и материали, между образи, цитати и метафори винаги са аргументирани от първоначалния замисъл. Идеите му освен да пълзят по пода, могат и да висят от тавана. Две думи от медна тел, закачени като на везна се въртят бавно от движението на въздуха в помещението. „Образ“ и „Подобие“ са понятия, чието противопоставяне отдавна вълнува художника и тази дилема той разрешава като две висящи плетеници , които никога не се допират, но са неразделно свързани и противостоящи.
На една от стените две огромни пана, натъпкани със сено, създават усещане за летене над окосена нива. Думите в тях са добавени на парчета хартия, които не толкова покриват, колкото карат сухата трева да изпъква. Този природен модернизъм изпъква ярко сред електрическите творби в помещението, една от които стои на стената срещу него. „Белким, санким, чунким“ изписват нагънатите кабели, захранващи електрически крушки, а сянката им на стената ги повтаря в друго измерение като заклинание за светлина или надежда нещо да се случи.
А всъщност нещата са се случили отдавна и е трябвало само да бъдат записани. Така Кирил Прашков взима своите спомени и ги натъпква в шишета от грапа, запушени с коркови тапи. Всеки желаещ да ги научи може да отвори шишетата и да прочете ситния текст, изписан на пластмасовата лентичка, намираща се вътре в тях. Прашков е нарекъл стъклената си творба „Натюрморт“, но тя съвсем не е мъртва, а е населена с мисли и изживявания, които още живеят както в него, така и в хората които го познават. Реставараторът Климент Атанасов казва за него, че е един от първите български творци, предпочел съвременни форми на изкуство пред класическите. Нивото на внушение, което постига Прашков с творбите си е трудно достижимо и за бургаската публика ще остане незабравимо.
Добави Коментар