Защо Кобрата се прави на палячо, когато го проснат на ринга
Когато Кубрат Пулев губи, той не приема поражението с наведена глава, а избира друг сценарий – този на гротеската. Усмивки, подигравателни жестове, театрални движения, дори демонстративно „хилене“, докато хора от екипа му го вдигат от пода. Това поведение от години разделя публиката – едни го оправдават като психологическа защита, други го възприемат като недостойно за боксьор от световна класа.
Последният пример дойде в Дубай, където Пулев бе проснат на ринга от руснака Мурат Гасиев. Нокаутът бе брутален, ясен и безапелационен. Вместо обаче да видим мълчалив, смазан от загубата ветеран, камерите уловиха усмихващ се Кубрат, който сякаш отказваше да приеме реалността.
Подобно поведение Кобрата демонстрира и при други тежки поражения – срещу Владимир Кличко и Антъни Джошуа. В онези мачове той не просто загуби, а бе надигран и наказан от шампиони, които показаха разликата между претендент и елит. И вместо хладен анализ и признание, Пулев често избираше иронията, обясненията за „лош късмет“, „несправедливи обстоятелства“ или просто превръщаше поражението в цирк. Мнозина помнят как при един от няколкото нокдауна в мача срещу Кличко Кобрата направи стойка, тип лястовица, и се изплези на шампиона.
В Дубай залогът бе ясен – защита на регулярната световна титла на WBA. На 44 години това вероятно бе последният реален шанс на Пулев да затвърди мястото си сред големите. Вместо това, той отново допусна да бъде доминиран. Гасиев, по-млад, по-свеж и по-агресивен, не му остави пространство за тактически игри. Нокаутът дойде логично, а с него – и познатият спектакъл.
Защо? Отговорът вероятно е комбинация от психология и суета. За един боксьор, който години наред гради образ на „непобедимия български воин“, признанието за провал е по-болезнено от самия удар. Усмивката след нокаут не е радост, а маска. Палячовското поведение е защитен механизъм – начин да кажеш „не ме боли“, дори когато всички виждат обратното.
Проблемът е, че рингът не прощава. Бинтовете, ръкавиците и силната музика могат да замажат реалността за кратко, но статистиката остава. А тя показва, че срещу истинския елит Кобрата често изглежда безпомощен. Публиката може да приеме загубата. Това, което трудно приема, е отказът от достойнство.
В бокса има неписано правило: падаш като мъж, ставаш като мъж. Без театър, без гримаси, без излишна показност. Когато един боец започне да играе ролята на шут, той сам обезценява труда си.
Истинският въпрос не е защо Пулев се прави на палячо, когато го проснат. Въпросът е дали някога ще реши да спре. Защото времето, рингът и по-младите съперници не чакат. А историята помни не усмивките след нокаут, а начина, по който приемаш поражението.