ГДБОП с подробности за нарко ОПГ-то, действало под полицейска шапка

Вместо
„уведомление― казват „обнародване―. Вместо „оферта― казват
„закон―. Вместо „вътрешни правила― казват „Конституция―. Вместо
„физическолицеврегистъра―казват„гражданиннадържавата―.Вместо
„доброволно участие― казват „задължение―. Вместо „корпоративен
документ― казват „държавен акт―. Вместо „лъжа и измама―
казват „правова държава―. Вместо „натиск― казват „законово
изпълнение―. Вместо „частна корпоративна структура― казват
„национален орган― – както при Национална агенция по приходите,
Национален осигурителен институт, Национална здравна каса. Но
„национален― не означава „народен― или нещо „твое―, а просто
фирмен етикет, с който скриват търговската си природа зад
патриотичен звук. Вместо „корпоративна служба за контрол― –
казват „Държавна сигурност―. Вместо „юридическа администрация―
– казват „Държавна агенция―. Вместо „частен фонд― – казват
„Държавен бюджет―. Вместо „частна телевизия със специален
договор― – казват „Българска национална телевизия―.
А когато някой откаже да приеме „задълженията― доброволно,
системата прибягва до следващото си средство – така нарече-
ните съдилища. Та нали всичките са в един отбор, но с различни
имена. Нима си мислехте, че те не са заедно и не работят за „общото благо‘‘ на народа? Всички „закони‘‘, „данъци‘‘, „глоби‘‘ и правни ограничения
важат само за граждани и физически лица, но не и за живите
дееспособни мъже и жени. Дори и така наречените корпоративни
„закони―, както и всички техни данъчни искания, глоби, такси,
призовки, административни актове и „съдебни решения‘‘ – всичко
това не са закони или задължения, а просто оферти. Това са търговски
предложения, които могат да бъдат приети или отхвърлени.
Държавата разчита на невежеството ни, за да поддържа контрола си.
Ако човек осъзнае статуса си като жив, дееспособен мъж или жива,
дееспособна жена и научи тънкостите по тази тема, които са описани
в това ръководство, той може да започне да отхвърля незаконните
претенции на системата и да направи така, че системата да стане
негов длъжник.
Гражданинът и физическото лице са инструменти на държавната
система, чрез които хората биват държани под контрол. Истинската
свобода идва, когато човек осъзнае, че той не е юридическа фикция,
а суверенно живо същество, което не е обвързано с корпоративните
закони на държавата.

А всички глоби и актове от МВР
са незаконни. Глобите и наказателните актове нямат реална правна
стойност, защото се базират на доброволно съгласие. Актовете от
КАТ, МВР и други институции са търговски оферти – ако не бъдат
отхвърлени, се приемат за валидни. Защо всички глоби от МВР, КАТ и институциите са
нелегитимни?
Системата разчита на страха и невежеството, за да контролира
населението. Един от основните методи за това са глобите,
налагани от институции като МВР, КАТ и други държавни органи.
Повечето хора вярват, че тези глоби са законни и задължителни, но в
действителност те представляват оферти, които хората доброволно
приемат.
Всяка глоба представлява оферта и предложение за договор.
Когато човек приеме и плати глобата, той доброволно се съгласява
със санкцията. Ако обаче я оспори правилно, глобата може да бъде
анулирана или просто неплатена.
Защо глобите са незаконни? Липсва договор между суверена и
институцията, която налага глобата.
Глобите се издават на физическото лице - гражданина, а не на
живия мъж или живата жена. Тези така наречени глоби са фиктивни,
защото зад тях не стоят никакъв подписан „закон‘‘ и делегирана
власт, за да бъдат налагани и изпълнявани.
В повечето случаи липсват и валидни доказателства, които да
оправдаят санкцията.

Какво всъщност означава и как може да се тълкува
думата РЕПУБЛИКА преди БЪЛГАРИЯ?
Официалната етимология твърди, че „република― идва от
латинското res publica, което се превежда като публична вещ, или
иначе казано – обществена собственост, която не принадлежи на
никого конкретно, но се управлява от частна власт, каквито са
днешните институции. Това е юридическият смисъл, използван в
търговските и правни документи.
Но нека погледнем и езиково и символично „Публика― – както
в театъра – са онези, които гледат, но не участват. А РЕ може да
се възприеме не като повторение, а като приставка, която променя
смисъла на думата. Следователно „Република― може да се тълкува
като оформена, структурирана публика – фиктивна юридическа
маса, която уж участва в управлението, но реално само наблюдава.
В този смисъл гражданите на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ не са
народът на България, а публиката на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ –
сцената на един театър, в който сценарият вече е написан, ролите са
раздадени, а властта е само илюзия.
В този институционализиран театър имаме:
Сценарий – конституцията, която представлява устав на търговско
дружество
Актьори – министрите, депутатите, съдиите, полицаите
Сцена – парламентът, съдът, телевизията, медиите
Публика – „гражданите―, които наблюдават и ръкопляскат
Продуценти – задкулисните сили, банките, корпоративните
директори
Не е случайно, че пред името „България― стои думата „Република―.
Това е юридическа маска, която заменя смисъла на всичко след нея.
България – като земя, народ и дух – изчезва зад формулировката

„Република България―, която обозначава търговски субект –
юридическо лице.
Може би точно това е капанът – да бъде заличен истинският
народ и на негово място да бъде „инсталирана‖ юридическа
публика или фиктивна маса, която вярва, че участва, но всъщност
само ръкопляска на готовата постановка.
Точно тази дума – „Република―, променя всичко. Тя не е просто
част от името, а ключов фактор от корпоративната система. Ако
пише само „България―, говорим за народ, земя и живи същества.
Но когато преди това стои „Република―, всичко се превръща в
юридическа фикция – корпоративна публика, обвързана с договори,
закони, глоса стил на писане, задължения и контрол.
Оттук тръгва цялата подмяна. Това е началото на схемата.
Всички ресурси, които принадлежат на народа, всъщност са под
контрола на корпорацията РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.