Удължителен или редовен бюджет - какво печели и губи държавата

Дебатът дали България трябва да приеме редовен бюджет или да разчита на удължителен такъв отново раздели икономистите. В условията на политическа несигурност и липса на стабилно парламентарно мнозинство, все повече експерти посочват удължителния бюджет като по-реалистичния и по-малко рисков вариант в краткосрочен план.

Според изпълнителния директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев, влизането в нова година без приета финансова рамка не е добра практика, но всичко зависи от съдържанието на бюджета. „Ако окончателният бюджет нанася по-големи щети от удължителния, тогава вторият вариант е по-добрият“, коментира той в ефира на „Здравей, България“.

Икономистът Васил Караиванов подчерта, че удължителният бюджет е по-близък до реалния капацитет на българската икономика, както по отношение на приходите, така и на разходите. Той напомни, че при такъв сценарий месечните разходи са ограничени до нивата от същия период на предходната година, което действа като автоматичен предпазител срещу прекомерно харчене.

Един от основните проблеми, посочени от експертите, е автоматизмът при увеличаването на заплатите в публичния сектор. По думите на Кръстев, замразяването на възнагражденията е било заложено и в последния проект за бюджет и може да се приложи и при удължителен такъв, без това да засяга пенсиите, които подлежат на индексация.

Финансистът Левон Хампарцумян отбеляза, че удължителният бюджет може да функционира няколко месеца, като при нужда срокът му може да бъде удължен от парламента. Според него това е преходно решение, което дава време за изработване на по-разумна и устойчива план-сметка.

Адриан Николов от Института за пазарна икономика предупреди, че удължителният бюджет изпраща сигнал, че държавата е „на автопилот“, което вреди на имиджа ѝ. В същото време той бе категоричен, че няма риск от спиране на плащанията и на пенсии, социални помощи, образование и сигурност ще продължат да се финансират. Най-сериозно засегнати обаче биха били инвестиционните програми на общините, като в тях са включени ремонти, инфраструктура и ВиК проекти.

По отношение на приемането на еврото икономистите са единодушни, че няма пряка връзка между бюджета и въвеждането на единната валута. „Думата ‘евро’ може да бъде добавена и в удължителния бюджет“, коментира Караиванов.