Българите плащат най-много от джоба си за лечение

Въпреки че разходите за здравеопазване са на средното европейско равнище 8.1% от БВП, българският пациент остава с много високо ниво на доплащане от джоба си за болница, лекарства и медицински изделия. Докато в Европа пациентите доплащат между 20-25%, в България човек доплаща над 45% от джоба си за здравни услуги. Това показва годишният доклад за здравето на населението за 2024 г., внесен неотдавна в парламентарната здравна комисия.

Докладът отчита подобряване в редица здравни показатели, но въпреки това остават тревожно високи нивата на някои рискови фактори като тютюнопушене и употреба на алкохол, предава segabg.com.

Общата смъртност намалява, но остава най-високата в ЕС - 15.6‰ у нас при 10.8‰ за съюза. Намалява и лечимата и предотвратима смъртност. Преждевременната смъртност обаче се увеличава, като през 2024 г. една пета от починалите са били под 65-годишна възраст. При мъжете (27%) преждевременната смъртност е повече от 2 пъти по-висока от тази при жените (13%).

Най-честата причина за смърт у нас остават болестите на кръвообращението - инсулт и инфаркт. Те отговарят за 60,7% от смъртните случаи. На рак се дължат други 17%, а на болести на дихателната система - 4,9%. Болестите на храносмилателната система са причина за 4,3% от смъртните случаи.

Заболяемостта от рак намалява, като най-висока остава от рак на мъжките полови органи и на млечната жлеза при жените, следвани от рака на храносмилателните органи. Най-висока заболяемост от онкологични заболявания има в областите Русе, Хасково, Шумен и Плевен, а най-ниска - в област София, където е шест пъти по-ниво равнището спрямо Русе.

При малките деца най-често здравословните проблеми са свързани с дихателните органи и очите. При учениците водещо място заемат затлъстяването, зрителните аномалии, болестите на дихателната система с алергии и гръбначните изкривявания. Процентът на аборти сред момичетата на възраст от 15 до 19 г. през 2024 г. бележи чувствително повишение в сравнение с 2023 г. - от 1482 на 1637 броя.

При рисковите фактори българите имат почти двойно по-високи стойности на някои показатели спрямо ЕС. В съюза например 25.3% употребяват тютюневи изделия, докато у нас делът е най-висок - 39.5%. При жените разликата е фрапантна - в ЕС пушат 18,5%, у нас - 38,7%. При мъжете у нас делът на пушачите е 40,3%, докато в ЕС е 32%. В България тенденцията при употребата на тютюневи изделия е обратна на европейската – делът на употребяващите расте, отбелязват авторите на доклада.

Увеличава се и употребата на алкохол, като и тук сме на водещи места в ЕС. В периода 2014-2024 г. се наблюдава общо увеличение от 7.9 литра или 27.8% за всички алкохолни напитки, според данни на НСИ. "Високите стойности на алкохолна употреба в България са предпоставка за отчитане и на високите нива на тежестта на болестите в страната. Консумацията му оказва огромно бреме върху обществото и води до значителни здравни, социални и икономически последици", пише в доклада.

При храненето се наблюдават някои положителни тенденции - намалява консумацията на хляб и тестени изделия, картофи, консерви, туршии и компоти, добавени мазнини, захар и сол. Нараства потреблението на ядки и риба, но все още значиво изостава спрямо препоръчваните нива. Остава високо потреблението на обработено месо, трайни и малотрайни колбаси, на сладкарски изделия от брашно, захарни и шоколадови изделия, на безалкохолни и алкохолни напитки. Среднодневното потребление общо на плодове и зеленчуци е под препоръчителните нива за дневен прием от 400 грама. Наблюдава се много ниско потребление на прясно и кисело мляко. 

На този фон българите са сред най-малко активните физически в ЕС, според данни на "Евробарометър", цитирани в доклада. 61% от българите не спортуват, докато за ЕС делът на пасивните е 45%. "Недостатъчни са знанията, уменията и мотивацията сред населението за превенция и контрол на предотвратимите за социално значими заболявания рискови фактори, включително и ниската физическата активност", отбелязват авторите на доклада.