Прокуратурата осъдена да плати над 397 000 лв. на адвокат Славчо Марков

Прокуратурата е осъдена да плати обезщетения за близо 400 000 лева на адвокат Славчо Марков за незаконното обвинение, че е бил в престъпна група с Васил Божков, заради което и повече от 3 месеца стоя в ареста.

Това реши Софийският градски съд (СГС), където адвокат Марков е завел иск за 300 000 лева неимуществени вреди, 70 000 лева за пропуснати ползи от развалени договори с клиенти и близо 33 000 лева, които твърди, че е платил за лечение и престой в болница, показа проверка на „Лекс“.

От решението на съдия Стефан Шекерджийски става ясно, че той е щял да присъди и по-голямо обезщетение на Марков за вредите, които е понесъл от незаконното обвинение, но искът му е само за 300 000 лева. Основният мотив на съда тук е свързан с публичното опозоряване на адвокат в края на кариерата му.

От него е видно още, че голяма част от обезщетението за имуществени вреди за болничния престой на Марков е заради ВИП-апартамент в частна клиника, който бил принуден да наеме, докато е бил с най-тежка мярка за неотклонение, за да може непрестанно с него да са служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН).

Адвокат Марков беше разследван близо 4 години за участие в престъпна група за убийства, изнасилвания и принуда, ръководена от Васил Божков. Това дело обаче така и не стигна до съд и в началото на миналата година прокуратурата го прекрати.

Славчо Марков беше арестуван на 3 юли 2020 г., заедно с Веселин Балтов, за когото се твърдеше, че е бил шеф на охраната на Васил Божков. След това прокуратурата обяви, че са събирали лични данни за магистрати и семействата им, снимали ги и им изготвяли профили. Сред имената на следените магистрати, тогава беше споменат конкретно настоящият зам.-градски прокурор Ангел Кънев.

Марков остана задържан до края на октомври 2020 г., когато беше освободен по здравословни причини под домашен арест с електронна гривна за проследяване, а през март 2021 г. мярката му беше променена на подписка.

След като две години по-късно разследването не беше приключено, съдът даде два месеца срок на прокуратурата, за да го внесе в съда. Това обаче не се случи, като прокуратурата първо спря делото с мотив, че от ОАЕ, където тогава беше Божков, не отговарят на молбата за екстрадирането му. През пролетта на миналата година прокуратурата прекрати разследването.

Дефектните белезници и кафявата папка

Марков твърди, че барети от група за задържане влезли в жилището му, без да се представят и му поставили белезници, като е бил принуден да стои обърнат към стената. Белезниците били свалени с рязане, тъй като имало дефект или били развалени. Около 15 минути полицаите се разхождали в дома му, докато дойдат следователите и поемните лица – две около 20-годишни момичета, които иззели част от адвокатските му книжа.

Претърсването започнало от хола, а след това такова било извършено и в кабинета, който се явява и адвокатската кантора на Марков. Там била намерена кафява папка между други документи, в която имало снимки на магистрати, а след това били открити разпечатки от електронни медии, както и постановление на прокурор от 2018 г. Във възраженията си съпругата на Марков посочила, че такава кафява папка не е имало преди претърсването.

Тази папка след това била загубена и не е представена като доказателство нито по делото срещу Марков, нито по това, което той води срещу прокуратурата.

Адвокатът пише в исковата си молба, че близо 4 години бил незаконно обвинен и осем месеца бил лишен от свобода. През целия период много клиенти прекратили отношенията си с него и доходите му спаднали, а делото било широко отразено в медиите. Преди задържането си имал сключени договори за правна защита и съдействие с Васил Божков за 50 000 лева и с друг клиент за 20 000 лева. След привличането му като обвиняем и задържането, договорите били прекратени и парите не били платени.

Показания по делото е дал синът му – адвокат Филип Марков. Той разказва, че разбрал от медиите за задържането на баща си и веднага тръгнал към дома му. Там го пуснали, след като казал, че е адвокат. Видял баща си с белезници и неадекватен, майка му била на горния етаж под охрана от хора с автомати. Започнали претърсване на кабинета на баща му, макар той да ги предупредил, че има адвокатски книжа и на двама им. Последвало суетене, след което извадили въпросната кафява папка. Семейството възразило, защото никога не я били виждали, а и не полазвали такива папки, след което разследващите си я прибрали.

Филип Марков се вписал като адвокат на баща си и започнал да го посещава в ареста. Като се влошило състоянието му, от прокуратурата казали, че може да бъде приет в клиника, само ако наеме самостоятелен апартамент, защото трябва да е под 24-часова охрана. Имало двама души с него, които го придружавали дори на прегледите, свидетелства Филип Марков.

Баща му бил опериран и го върнали в ареста, въпреки че експертизите показали, че състоянието му е несъвместимо с условията там. Последвало ново влошаване и заменили мярката му с гаранция, която обаче не можел да плати и затова останал под домашен арест.

Показания са дали и други двама близки до Марков адвокати. Те свидетелстват, че много колеги им споделяли, че нямат доверие на такива адвокати като Марков, че те свалят престижа на адвокатската професия и изразявали съмнения в неговата невиновност.

Съдът: Адвокатската тайна е била нарушена, поемните лица са били неадекватни

В решението си съдия Шекерджийски напомня, че в производството по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) прокуратурата не отговаря изрично за своето поведение в процеса, а за това на държавата, тъй като от държавното обвинение са посочили, че не те, а орган на МВР принудил Марков да плаща разноски за двама охранители в болницата.

След това съдията обръща внимание на претърсването на кантората на адвоката, за което трябва да има изрично разрешение на съд и недоумява защо е трябвало в акцията да бъдат включени командоси.

„Не е ясно какво се е очаквало да се открие в жилището на възрастното семейство (това е семейно жилище, а не склад), а и в кантората. Още повече, че към този момент г-н Божков вече не е бил в страната. Самият ищец се занимава професионално с документация. Няма законосъобразно обяснение за ползването на отряд командоси – не се е предполагало наличие на други лица в къщата, освен възрастното семейство. Едва ли се е очаквало някаква съпротива от страна на г-н Марков. Няма обяснение и защо на ищеца са поставени белезници (и то дефектни)“, пише съдията.

В решението обаче той подчертава, че по-същественият проблем са поемните лица. Съдът припомня най-честите нарушения с поемните лица – да не им разяснят правата, да бъдат държани на места, от които не могат да виждат всички действия, да бъдат извикани по-късно или поемните лица да са служители от МВР. След това съдът подчертава, че поемното лице не е безучастен „статист“, а авторитетен член на обществото, който, особено в случая, трябва да има необходимата компетентност, а и специфично образование.

В случая с адвокат Марков, съдия Шекерджийски казва, че е подходено „абсолютно формално“ с поемните лица, които са били младежи без висше образование, а още по-малко юридическо.

„Открита е папка, която не присъства в документацията по досъдебното производство, с неясно съдържание, като една от причините за това са неадекватните поемни лица“, пише съдът и добавя, че двамата младежи въобще не са били в състояние да гарантират, че законовите ограничения относно привилегированата информация (адвокатската тайна), ще бъдат спазени.

„Това означава, че ако ще се претърсва жилище на адвокат и то с много добро име, както се установи, между юристите, специализирани в наказателното право, е добре да се осигурят поемни лица с юридическо образование и адекватен стаж, вероятно би било удачно и да се информира САК, за да изпрати свой представител със същата функция. Целта е да се следи за спазването правата на доверениците на ищеца, а косвено и на самия адв. Марков, тъй като от това би зависела бъдещата му професионална дейност. По-скоро случайно, тази функция, донякъде е изпълнена от сина на ищеца“, обяснява съдът. Тъй като не става ясно какво точно е било иззето от кантората на адвоката, но се знае, че сред вещите са два лаптопа, съдът пише, че може да се направи предположение, че адвокатската тайна е нарушена.

В решението си съдията отбелязва значението на адвокатската тайна, като напомня, че без нея няма доверие.

„Клиентът трябва да вярва безусловно, че адвокатът е негов покровител, че всичко, споделено с него, завинаги ще остане тайна – дори след неговата смърт… Адвокатът е длъжен да пази адвокатската тайна дори когато престане да бъде адвокат. Адвокатската професия е професия на дискретността. Това не е имунитет на адвоката, а имунитет на клиента срещу незаконно разпространяване и незаконно придобиване на сведенията, които той е доверил на своя адвокат“, се казва в решението.

След това съдът обръща внимание на това, че отношението към Марков е било унизително заради начина на нахлуване в къщата му, слагането на белезници пред семейството, а медийното отразяване е накърнило професионалната му репутация.

За да определи справедливо обезщетение, съдия Шекерджийски отбелязва стреса, на който е бил подложен Марков, показанията на свидетелите, че преди той имал вяра в системата, но доверието му в държавността рухнало. Така съдът стига до извод, че справедливото обезщетение би надхвърлило поисканите от Марков 300 000 лева и би му присъдил дори 380 000 лева, ако искът му беше за толкова.

„Наказателното производство е проведено в период, близък до края на кариерата на ищеца. Той все още би могъл за известно време да упражнява професията си, ако обаче успее да преодолее публичното опозоряване и да върне доверието на клиентите си, а и не на последно място – самочувствието и увереността си да съдейства в наказателни производства“, пише в решението на СГС.

С него съдът уважава и иска за 70 000 лева пропуснати ползи от развалените договори на Марков с клиенти, като осъжда прокуратурата да плати и 20 000 лева от парите за ВИП-апартамента в болницата. Отделно прокуратурата е осъдена да плати на адвоката и над 7700 лева разноски, с което общата сума за обезщетения е над 397 000 лева.

Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.