Британски медии виждат в оставката на Желязков "хроничната политическа нестабилност"

Британски и международни медии анализират подадената оставка на правителството на българския премиер Росен Желязков като поредно доказателство за хроничната политическа нестабилност в страната. Би Би Си отбелязва, че кабинетът „Желязков“ е оцелял при пет вота на недоверие и е изглеждало вероятно да премине и шестия, но премиерът е подал оставка малко преди гласуването, след седмици на масови протести.

Според британската обществена медия недоволството е било насочено не само срещу икономическите мерки, но и срещу ролята на две силно поляризиращи фигури, а именно олигархът Делян Пеевски и бившият премиер Бойко Борисов. Големият протест в София, в който по различни оценки са участвали между 50 000 и 100 000 души, е преминал под лозунга „Оставка! Пеевски и Борисов вън от властта“.

Би Би Си припомня, че Пеевски е санкциониран от САЩ и Великобритания за предполагаема корупция, а неговата партия е подкрепяла правителството. ГЕРБ, партията на Борисов и на самия Желязков, спечели изборите през октомври 2024 г., но политическата нестабилност остава факт - след 2020 г. България е провела седем парламентарни избора.

„Политико“ коментира, че сегашните протести са започнали през ноември заради спорния проектобюджет, който предвиждаше по-високи данъци за частния сектор. Изданието подчертава обаче, че бюджетът е бил само повод, а истинската причина – дълбокото обществено недоволство от управлението и усещането за липса на отчетност и прозрачност.

„Гардиън“ описва България като най-бедната страна в ЕС, обхваната от несигурност и ниско доверие в институциите. Вестникът отбелязва, че страховете от поскъпване на живота, в навечерието на присъединяването към еврозоната, допълнително изострят напрежението. Подобни оценки правят и „Индипендънт“ и „Файненшъл таймс“, които обръщат внимание на корупционните критики от страна на Европейската комисия и скептицизма на българското общество към еврото.

Общият извод на британските медии е ясен, че оставката на кабинета „Желязков“ не е изолиран инцидент, а част от дълбока криза на доверие, която продължава да разклаща политическата стабилност на България.