Защо България открива редовни полети до Пакистан? Съмнения за внос на работници с хиляди месечно

Новината, че България открива редовни въздушни линии до два от най-големите градове на Пакистан - Карачи и Лахор, събуди много въпросителни. Официални мотиви на кабинета не са публично обявени и на пръв поглед тази стъпка изглежда безсмислена - в страната ни няма нито туристически интерес към ислямската република, нито културни, исторически или икономически връзки, които да оправдаят откриването на редовна въздушна линия. 

Българинът не пътува до Карачи, за да види забележителности, нито до Лахор, за да разглежда джамии. Няма туристически оператор в България, който да предлага екскурзии до Пакистан. Нито информация, че пакистански туристи напират да се запознаят с красотите на България.

Тогава защо Министерство на външните работи (МВнР) подписа договор с GullivAir, чиито самолети ще летят по линията София - Карачи - София четири пъти седмично и по линията София - Лахор - София - три пъти седмично. Всяка въздушна линия се открива, когато има двупосочен интерес: бизнес, туризъм, културен обмен. Между София и Карачи подобни връзки липсват.

GullivAir притежава самолети тип Airbus A330 и ATR72 – включително широкофюзелажни машини, подходящи за превоз на големи групи хора на дълги разстояния.

Министерството на външните работи не е обявило нито договор, нито двустранна програма за образователен, туристически или културен обмен.

Няма и данни за бизнес инвестиции, които да обяснят редовни полети. Оставя само един логичен отговор – българското правителство се готви внася у нас работна ръка от Пакистан. И то с ударни темпове – хиляди всеки месец. И вместо това да се заяви открито пред обществото, процесът започва „през задния вход“ – първо полетите, после потокът.

Седем редовни полета седмично приличат много на скрита миграционна врата? Те имат капацитет да доведат десетки хиляди души годишно, ако бъдат запълнени.
За държава с чувствителна тема за миграция това не е незначителен въпрос.

Особено когато няма официална програма за квалифицирани кадри, публично обявени контролни механизми, нито яснота какви категории пътници ще се превозват.

МВнР и лично министър Георги Георгиев дължи на българите ясен отговор - защо точно Пакистан става „приоритетна“ дестинация.

Отваря ли България нов миграционен коридор?

Пакистан е държава с над 240 милиона население и едно от най-високите нива на износ на работна ръка в света. Големи потоци от пакистански работници са насочени към Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и Катар.

България, откривайки директни линии без видима икономическа логика, неволно или целенасочено влиза в същата миграционна схема.

И докато официално мълчанието продължава, остава усещането, че страната ни се подготвя за трудова миграция, която ще бъде обявена едва, когато вече е факт.

И докато държавата не даде публичен и смислен отговор, полетите до Пакистан и обратно ще изглеждат като опит за внос на евтина работна ръка, прикрит зад формално разрешение за въздушна линия.