Из чуждестранната критика за Стефан Данаилов, който мечтаеше да стане моряк

Без никакво съмнение Стефан Данаилов е едно от най-значимите имена в историята на българското кино, а на днешния ден щеше да навърши 83-години.

Неговата популярност излиза извън границите на страната, а до края на живота си се говори с уважение за класовете артисти, които излизат под неговото ръководство в НАТФИЗ. Легендата на българското кино ни напусна преди шест години, след усложнения от вирус.

Морето го зовеше, но киното го спечели завинаги

Въпреки че не израснал край брега на морето, Данаилов е мечтаел да стане моряк, защото то го привличало с онзи особен зов, който само хората с поетична душа усещат.

В анализи от 70-те години се среща мнение, че ако Данаилов беше избрал морето вместо киното, вероятно пак щеше да е легенда, но от друг тип.

Но тази мечта на младия актьор набързо се променя, след като влиза съвсем на бързо в киното, а чуждестранните критици пишат, че Данаилов е влязъл в киното "случайно".

Случайно, но "не съвсем" имайки предвид, че Данаилов израства в актьорско семейство.

Неговата сестра Росица и мъжът й Иван Кондов са известни театрални актьори. В детството си той е слушал спорове за изкуство и познава театъра не само от гледната точка на зрителя.

„В ученическите си години никога не мислех, че ще стана актьор, но по детски възторжено обичах изкуството във всички негови проявления. За това говори факта, че участвах във всички видове художествена самодейност – драматични кръжоци, хореографски групи и дори духовен оркестър и хор“, спомня си Данаилов.

Пътят му предначертан, а животът си знае работата. А режисьорът Петър Василев му поставя още едно стъпало към славата като го открива за филма „Следите остават“.  Това уж - „случайно“ участие става първият сигнал, че младият Ламбо има присъствие, което камерата обича.

"Стефан не играе главна роля във филма, но неговия герой има ярко изразен характер, проявява голяма активност и съобразителност", пише в чуждестранните критики. 

След това, макар и да мечтае за хоризонти, той влиза във ВИТИЗ, където Методий Андонов формирa неговата актьорска игра. Следват роли, които бързо превръщат Данаилов в една от най-разпознаваемите лица на Източна Европа. В чуждестранните критика се появяват сравнения с Жерар Филип, Марчело Мастрояни и Белмондо.

Интересно е, че и в ролята си на млад журналист в новелата „Море“ Ламбо сякаш намигва към собствената си нереализирана моряшка съдба. Критици отбелязват, че именно там личат първите проблясъци на неговата зряла екранна лекота. Точно тази, същата, която по-късно ще покори зрителите в „На всеки километър“ и „Черните ангели“.

До края на кариерата му споменът за морето остава, не като пропусната възможност, а като символ на свободата, към която винаги е стремял и себе си, и своите студенти.

„Стефан Данаилов учеше студентите си не само как да бъдат добри актьори, но и добри хора. Как да завладяват сцената, без да изгубят себе си извън нея.” Как да проявяват едновременно уважение към директора в театъра и към портиера и да бъдат щедри. Защото рано или късно животът ще се отплати. Вярвам, че всеки, свързан с актьорската професия или не, има какво да вземе от тази книга.“
Ива Папазова