Втора Коледа без Ники, семейството от Конаре още чака отговори

В издирването на 13-годишния Николай, момче със синдром на Даун, изчезнало на 17 декември 2024 г. от село Конаре, община Гурково, са участвали близо 400 души – полицаи, военни, горски служители, доброволци, дронове с термокамери, хеликоптер и дори водолази. Въпреки мащабните усилия, детето така и не бе открито. Началникът на полицията в Стара Загора ст. комисар Красимир Христов заяви: „Случаят не е приключен – ако се появи информация, ще възобновим разследването“.

През 2025 г. в селото коледарите отново ще обикалят домовете, докато през миналата година традицията беше отложена именно заради трагичното изчезване на момчето. На Никулден, когато е именният ден на Николай, местните отново си спомниха за него, но вече все по-рядко се говори открито за случая. В селото живеят около 300 души. Семейният дом на момчето сега е заключен с катинар – майка му Денка е заминала с по-малкото дете към Стара Загора.

Драмата в Конаре не стихва! Майката на изчезналия Ники с разтърсващи думи

Кметът на Конаре Станчо Стефанов си спомня ясно деня на изчезването:
„Помня, че в този ден се заехме с украсата на коледната елха в центъра на селото. Преценихме, че играчките са малко и трябва да намерим още. Беше станало обяд и отидох до вкъщи да се преоблека. В този момент ми звънна съседка на Ники, че момчето е изчезнало, а родителите обикалят с ужас и го търсят. Веднага отидох при тях“.

МВР шефът с горещи разкрития за мистериозното изчезване на 13-г. Ники

Майката Денка е видяла Николай последно към 13:00 ч. – бил е на двора по чехли, както обикновено. Влязла вътре, за да запали печката, а когато се върнала, момчето го нямало. Заедно с него липсвало и бялото им куче, което било вързано с верига.

Кметът подал сигнал веднага към кварталния полицай, който задействал по веригата нагоре. Станчо Стефанов е категоричен, че не е имало забавяне с часове, както твърдят някои съселяни.

Униформените пристигнали бързо, а във Facebook били призовани и доброволци. Те започнали обхождане на района още същата нощ. Николай страдал от синдром на Даун – бил общителен и доверчив, но трудно ходел, поради което не посещавал училище. Обикновено излизал в селото с майка си, която се грижела за него и за малката му сестра. До този момент никога не се беше губил. Поради това разследващите били убедени в началото, че не може да е стигнал далеч и ще бъде открит бързо. Но това не се случило – нито на първия ден, нито почти година по-късно.

Постепенно към издирването се включили и военни, и горски служители. По груби изчисления, около 400 души са работили на терен в различни периоди. Използвани били дронове с термокамери, хеликоптер, разширен бил радиусът на търсене – поля и гори около селото.

Мистерията се задълбочила на шестия ден, когато бялото куче само се завърнало в селото. Било измършавяло, но чисто – факт, който впечатлил мнозина. Разследващите се надявали, че то може да ги отведе при Ники. Животното ги повело към изоставена къща, а после – към близкия язовир. В постройката не открили нищо, но водолази от София претърсили основно дъното на язовира – дълбок 12 метра, с площ 60 декара – метър по метър, но пак нищо не било открито.

Поставили проследяващо устройство на каишката на кучето, с надеждата, че ще ги отведе до мястото, където е детето. Допусната била обаче грешка – нахранили животното, което след това заспало и не се помръднало почти цяло денонощие. В момента кучето, наречено Бела, е прибрано в частен кучкарник в Казанлък, въпреки несъгласието на стопаните.

Има ли други грешки в издирването? В селото се коментира, че в първите часове полицаите дошли без следови кучета, които били доведени чак на следващия ден – твърде късно, след като стотици доброволци вече били обикаляли района и възможни следи били заличени.

Официално резултатите от издирването все още не са обявени. Активното търсене е прекратено пролетта, след месеци без каквато и да е следа. Според ст. комисар Красимир Христов от Стара Загора:
„Направили сме всичко необходимо. Ако се появи информация, ще възобновим издирването“.

Не е ясно дали Николай е обявен за международно издирване чрез Интерпол – името му не фигурира в публичния списък с деца с жълта бюлетина от България.

В началото от МВР работили по всички версии – от най-благоприятната до най-трагичната. Имало слаба надежда, че детето е в гората и ще оцелее, тъй като времето било относително топло. Когато тази надежда угаснала, се появили версии за отвличане в чужбина с неясна цел – да бъде направено просяк, да бъде използван за донор, или дори – жертва на сексуално насилие.

Майката Денка дълго време вярвала, че този, който го е отвлякъл, ще го върне.

Различни врачки давали противоречиви сигнали – според едни бил жив, според други – вече не.

В началото самата Денка и партньорът ѝ Димитър били заподозрени, че са го продали, заради тежкото финансово състояние на семейството. След разпити и детектор на лъжата съмненията били свалени. Бил разпитан и биологичният баща, който живее в друго село в областта и страда от психически проблеми – той също не е заподозрян.

„От записите на охранителните камери в селото не се вижда подозрителен автомобил, който да е минал, когато изчезна детето“, казва кметът Стефанов. Две коли, които били заснети, били проверени – без резултат.

Въпреки трудностите с движението, възможно е Николай и кучето да са тръгнали по черен път през гората, която води до асфалтова отсечка, използвана от дървосекачи. И те били разпитани, но също без успех.

Кметът предполага, че именно в този участък е възможно да се е случило нещо фатално – „автомобил да е ударил смъртоносно Ники или пък ловец да го е прострелял. И този, който го е направил, да се е уплашил и да е скрил тялото – като го е заровил някъде далече в планината“. Това е само предположение, продиктувано от пълната липса на яснота по случая.

„Не вярвам Николай да е отвлечен за органи. Допускам, че някой би се изкушил заради пари да го отвлече, но не вярвам да има лекар, който би взел органи от болно дете, за да ги присади на друг човек“, казва кметът.