Руснаците също страдат от войната, Путин им вдига драстично данъците

Цената на войната се плаща не само на фронта. Тя се плаща през сметките на руските домакинства, в баланса на малките фирми, в касовите бележки на всеки магазин. И икономическите последици стават неизбежни. Русия навлиза в нова фискална ера – по-тежка, по-строга и далеч по-натоварваща за гражданите ѝ.

Според множество медийни и аналитични източници, освен повишаването на ДДС от 20 на 22 %, в Русия се обсъждат и редица други данъчни и фискални мерки, които да влязат в сила през 2026 г.

Акцизите върху алкохола и тютюневите изделия ще се повишат, а заедно с тях и цените, които хората плащат за дребните си утехи. Хазартният сектор ще бъде изваден на светло с 5% данък върху залозите и 25% корпоративен данък – показно действие, което цели да внуши справедливост, но всъщност подсказва колко отчаяно държавата търси всяка възможна рубла.

Много по-тиха, но далеч по-драматична е промяната, която засяга малкия и средния бизнес. Прагът за регистрация по ДДС – сега 60 милиона рубли – ще бъде свален до 10 милиона. Хиляди малки предприятия, които досега оцеляваха именно благодарение на административната лекота, изведнъж ще бъдат принудени да се гмурнат в морето на документите, отчетите и неизбежното повишаване на разходите. За мнозина това ще се окаже праг на оцеляването.

Не по-малко показателно е предложението за „технологичен данък“ върху вноса на смартфони, лаптопи и друга електроника. В страна, чиято технологична независимост вече е под натиск, подобна мярка би могла да превърне достъпа до модерни устройства в лукс, а не в инструмент на развитие. Към това се добавят нови такси за въздухоплавателни средства, за лицензии за алкохол, за сертификация на скъпоценни метали – безкраен каталог от плащания, които като фини нишки се преплитат в едно: да запълнят бюджетната пропаст.

Официалният мотив е прозрачен – „сближаване на приходи и разходи“ на фона на нарасналите военни и отбранителни нужди. Външните наблюдатели говорят по-просто: падащи приходи от енергийния износ и нарастваща цена на продължаващата война. А сметката се плаща от руския данъкоплатец – този, който няма ефективен глас в политическите решения, но има задължението да ги финансира.

Предстои да видим последствията. Но в САЩ, Русия или Европа икономическата логика работи по един и същи начин. По-високи цени на стоки, неизменни в ежедневието. По-високи разходи за фирми, които вече работят в условия на санкции и технологична изолация. По-малка предвидимост за икономика, която и без това е разкъсвана между държавно дирижиране и неизбежните ефекти на външната изолация.

Светът гледа към Русия предимно през призмата на геополитиката. Но зад картите, цифрите и войнствените обръщения живеят хора – работници, предприемачи, семейства. И докато държавата търси нови източници на приходи, за да поддържа тежестта на войната, именно те ще поемат товара. Тихо, невидимо, но неизбежно.