Цените пак нагоре: Потребителската кошница премина 100 лева

Потребителската кошница у нас отново отбелязва ръст и вече достига 100 лева - стойност, която се превръща в психологическа граница за много домакинства. Данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата показват, че само за една седмица увеличението е с един лев, макар и минимално, за да потвърди тенденцията, която се наблюдава от месеци: устойчив ръст на цените , който постепенно натоварва бюджета на българските семейства.

Според експертите, движението на отделните стоки има сезонен характер. Част от основните зеленчуци поевтиняват – лукът и картофите с по 1 стотинка, морковите с 2 стотинки. Най-сериозен спад се отчита при ябълките – цели 30 стотинки надолу. В това време обаче доматите и краставиците поскъпват, като това до голяма степен компенсира намалението при други продукти.

Подобна динамика се наблюдава и при млечните изделия. Кашкавалът отчита ръст от 2 стотинки, а киселото мляко и яйцата – с 1 стотинка. Брашното, маслото и прясното мляко отбелязват понижение, което според експертите е временен ефект от по-добрите доставки в началото на зимния период. Оризът е поевтинял с 3 стотинки от началото на годината, а олиото – с 8 стотинки. За разлика от тях, брашното е поскъпнало със 7 стотинки, а свинското и пилешкото месо - с 46 стотинки.

Председателят на ДКСБТ Владимир Иванов посочва, че ситуацията на пазара може да се определи като стабилна. „Няма отклонения от нормалната логика. Пазарът е спокоен, а тази седмица кошницата се увеличава от 99 на 100 лева“, заяви Иванов. Според него няма основания за паника, тъй като подобни движения са нормални за сезона.

Въпреки това много икономисти подчертават, че общата тенденция към ръст на цените е неоспорима . Повишението на високата потребителска кошница не е просто резултат от седмичния период, а част от по-дълбокия колебателен процес, който се наблюдава последните две години – процес, повлиян от по-производствените разходи, увеличените транспортни цени, по-високата инфлация и глобалните икономически напрежения.

Преди това преминаването на границата от 100 лева е повече от статистически показател – то е сигнал, че животът у нас продължава да поскъпва , а българските семейства трябва да се адаптират към реалност на по-високи цени. Очакванията за следващите месеци са, че леките спадове при отделни продукти няма да компенсират трайния растеж в други категории, особено при месото, млечните продукти и зеленчуците извън сезона.

Дебатът дали държавата следва да предприеме мерки за овладяване на ценовата спирала става все неактивен. С нарастващата тежест върху домашните бюджети въпросът за дългосрочни решения – от подкрепа за производителите до по-добра пазарна регулация – отново е на дневен ред.