Блокираният танкер край Ахтопол остава под наблюдение, операцията се отлага заради бурно море
Все още продължава напрежението около танкера „Кайрос“, закотвен в български териториални води край Ахтопол. Въпреки притесненията на местни рибари и морски експерти, властите уверяват, че корабът е стабилен и в момента не представлява пряка заплаха нито за екипажа, нито за околната среда. В същото време лошите метеорологични условия забавят операцията по изтеглянето и огледа на плавателния съд.
Министърът на вътрешните работи Даниел Митов коментира, че към момента не се наблюдава никаква конкретна опасност: „Танкерът е закотвен стабилно, няма информация за течове или опасен товар. Подготвени са два влекача, които ще го изтеглят към безопасна зона, щом времето позволи, и тогава ще се извърши пълен оглед“, заяви министърът.
Екипажът на корабът "Кайрос" иска евакуация
Според Румен Николов – директор на ГД „Аварийно-спасителни дейности“ към ИА „Морска администрация“ – се следят два основни фактора: безопасността на екипажа и опазването на крайбрежието. Засега и в двете направления ситуацията е под контрол. Екипажът, съставен от 10 души, е в добро физическо и психическо състояние и разполага с храна, вода и ограничени комуникационни ресурси за още около 3 дни.
Спасителната операция обаче е временно преустановена, тъй като бурното море прави качването на екипи и евакуацията на моряци твърде рискова. Вълнението е между 4 и 5 бала, с вятър до 20 м/секунда. Очаква се подобрение на времето най-рано в следващото денонощие.
В същото време започва и разследване по причините за навлизането на танкера в нашите териториални води. По предварителни данни плавателният съд е бил на буксир от турски кораб, но при неясни обстоятелства връзката между тях е прекъсната. След това „Кайрос“ е навлязъл в българската зона на отговорност и е закотвен по указания на Морския координационен център.
Моряци от Kairos с драматичен разказ как корабът е бил ударен от дронове
Любопитен е и фактът, че танкерът фигурира в санкционните списъци на САЩ, ЕС и Великобритания, което прави ситуацията още по-деликатна. Вече е установен контакт с посолството на Китай, откъдето се очаква съдействие, тъй като корабът вероятно е с китайско участие. Установява се и контакт с корабособственика, за да се изясни какъв точно е товарът и какви са били намеренията на екипажа.
Рибарски общности в района изразиха тревога, че въпреки официалната информация, е възможно на борда да има гориво или друг опасен товар. От Морска администрация уверяват, че до момента няма данни за такъв риск, но пълният оглед на танкера ще даде окончателни отговори. Планира се двуетапна операция, при която ще се качат инспектори от МВР, Гранична полиция и Морска администрация.
„Важно е да установим личен контакт с екипажа и да направим реална оценка на състоянието на кораба. Едва тогава ще се решава кои членове на екипажа да бъдат евакуирани, ако изразят желание“, обясни Румен Николов пред btv.
Операцията по безопасно извеждане на танкера и изясняване на неговата мисия ще се реализира в пълен обем веднага след като времето позволи. До този момент „Кайрос“ ще остане под 24-часово наблюдение от морските и гранични служби.
Ден 1381 от руската инвазия.
Днес новини идват от Черно море.
Тук украинските морски дронове принудиха танкерите от руската сенчеста флота да се разбягат, спрат или отклонят, оставяйки основните руски пристанища без нито един танкер, способен да изнася техния петрол. За първи път начинът на Русия да се промъква около санкциите се оказва под удар, който се развива по-бързо, отколкото Москва може да реагира, а прозорецът за операции на сенчестата флота се стеснява с безпрецедентна скорост.
Последните удари на морски дронове по танкерите Кайрос и Вират зададоха тона, тъй като и двата кораба бяха празни и се насочваха към голямото пристанище Новоросийск за презареждане, когато дронове Сий Бейби поразиха машинните им отделения, принуждавайки екипажа да евакуира кораба и оставяйки го да гори. Данните за проследяване по-късно показаха танкери, които седят край бреговете на Новоросийск, изчаквайки в открито море, вместо да влязат в пристанището, а руски икономисти предупредиха, че истинската опасност сега идва от застрахователите. Ако застрахователите откажат покритие и собствениците откажат да отдават корабите си под наем за плаване поради риск, Русия може да загуби достъп до голяма част от петстотинте танкера, които използва за транспортиране на санкциониран петрол. Около половината от сенчестата флота се състои от кораби с чуждестранна собственост, които Русия наема, което означава, че тези кораби може да изчезнат от логистичната ѝ верига, ако собствениците се оттеглят. Перспектива, която руските икономисти вече описват като най-тежкия възможен резултат от украинската морска кампания.
Сега моделът изглежда се разпростира отвъд Черно море, тъй като край бреговете на Сенегал танкерът Мерсин потъна след вътрешна експлозия. Корабът често е посещавал Новоросийск и Таман, което го прави цел за украинското проследяване на руската морска логистика. Инцидентът с Мерсин се присъединява към по-ранните атаки срещу танкера Сиг край Крим, няколко удара по кораби, превозващи суров петрол към Азия, и множество близки случаи по коридора на Босфора. Всеки случай е различен, но всички заедно сочат към стратегия, която следва руските петролни маршрути, вместо да се ограничава в регионален мащаб. Тази възможност вече се обсъжда открито в руските канали, които предупреждават, че всеки кораб, свързан със санкциониран износ, може да бъде изложен на риск, независимо къде се намира.
Междувременно Европа се движи към затваряне на Балтийско море за трафика на сенчестата флота. След като Москва отхвърли ключови елементи от последното американско предложение, Вашингтон сигнализира за по-строги санкции, които биха разширили отговорността за компании, подпомагащи руските петролни доставки. Брюксел също действа, тъй като подготвя правни основания за пресрещане на всички танкери без флаг или със съмнителна регистрация по член Сто и десет от Конвенцията на Организацията на обединените нации, преминавайки от предишния подход, който ограничаваше прихващанията само до ясни нарушения на ембаргото. Най-малко шестнадесет съда попадат под новите критерии незабавно, а допълнителни танкери могат да бъдат включени в черния списък в следващия санкционен пакет. Това променя оперативната среда в Балтика, защото европейските брегови охрани ще получат право да спират, инспектират и задържат всички свързани с Русия танкери в международни води, заемайки същата позиция на натиск, която Украйна създаде в Черно море.
Европейските правителства се фокусират и върху една по-голяма заплаха от самия петрол, тъй като на фронта дронове редовно изминават четиридесет километра, а Иран вече демонстрира, че дронове тип Шахед могат да бъдат изстрелвани от контейнери, монтирани на цивилни кораби. Разузнавателни оценки предупреждават, че Русия може да опита подобна платформа за изстрелване от море, използвайки сенчестата флота като прикрита заплаха срещу европейски пристанища, енергийни обекти или летищна инфраструктура. Корабите от сенчестата флота оперират с минимален надзор, често с мътна собственост и непоследователна идентификация. Това оставя пространство за опасни маневри в условия на криза, и европейските държави се стремят да затворят тази врата предварително. Затягането на правилата в Балтийско море има за цел както прилагането на санкциите, така и предотвратяване на възможна морска дрон заплаха, като последните украински удари само увеличават спешността.