ЧСИ-тата искат разширяване на правомощията

Необходим е нов етап от реформата на съдебното изпълнение, който да разшири ролята на съдебните изпълнители отвъд принудителното събиране на вземания, като въведе работещ механизъм за доброволно изпълнение. Така ще се облекчат малките дългове, ще намалеят разходите по процедурите и ще се ограничат социалните рискове. Тези приоритети бяха очертани на Международната конференция „Закон, защита, държавност – 20 години реформа в действие“, организирана от Камарата на частните съдебни изпълнители по повод 20-годишнината от създаването ѝ.

„Всяка година преките и косвените приходи в държавния бюджет от дейността на ЧСИ са 250–300 млн. лв. Значителна част от близо 200-те милиона лева, които ЧСИ годишно възстановяват на граждани, са неизплатени трудови възнаграждения, издръжки и обезщетения, включително за ПТП и криминални деяния“, посочи в доклад председателят на КЧСИ Георги Дичев. Той изтъкна, че частното съдебно изпълнение се е превърнало в един от най-стабилните стълбове на правовия ред и финансовата устойчивост на местно и национално ниво.

В поздравителното си слово министърът на правосъдието Георги Георгиев изрази благодарност за изключително важната роля на частните съдебни изпълнители в утвърждаването на върховенството на правото. Законите, каза той, не бива да остават красиви формулировки без възможност за прилагане.

„Именно това е нелеката задача, която вече 20 години вашата общност изпълнява“, продължи министър Георгиев, като изтъкна, че въпреки трудностите съдебните изпълнители са защитници на върховенството на правото. „Това, което е важно и искам да се разбере, е, че възприемаме Камарата и всеки един частен съдебен изпълнител като партньори“, подчерта министър Георгиев, включително и по отношение на дисциплинарната дейност.

Форумът събра в София представители на законодателната и изпълнителната власт, правната общност и експерти от над десет европейски държави. Бяха разгледани европейските модели, при които съдебният изпълнител не е само орган на последната и най-тежка мярка – принудителното изпълнение, а също и ключов участник в процеси, които предотвратяват оскъпяването на дълговете, ограничават социалните рискове и насърчават доброволното уреждане на задълженията. Тези практики се прилагат успешно в редица държави и са логичната посока за българската правна рамка.

„Вие сте гаранти на правосъдието, медиатори на социалния мир и пазители на върховенството на закона“, с тези думи се обърна към присъстващите президентът на Международния съюз на съдебните изпълнители (МССИ) Марк Шмитц. Той потвърди, че преместването на фокуса от принудата спрямо длъжника към превенцията на задлъжнялостта е практиka, която работи успешно в Европа. Шмитц посъветва българските институции да придвижат законодателните текстове за въвеждане на доброволното изпълнение за малките дългове. Президентът на МССИ сподели и успешния опит на страни като Франция и Белгия, където съдебните изпълнители извършват документиране на факти.

„Те се превръщат в очите на съдията, който не може да бъде навсякъде“, заключи Шмитц. С тази процедура установените от съдебния изпълнител факти се превръщат във валидни доказателства в съда. В своето обръщение омбудсманът Велислава Делчева припомни, че и институцията на Омбудсмана навършва 20 години, което носи своята символика. „В следващите години ще имаме общи битки. Битката за нашите деца – децата на България – и други общи полета за работа, например въвеждането на механизми за доброволно извънсъдебно изпълнение при потребителските спорове и споровете в малки размери. Това са ситуации, реални проблеми на хората, които ние заедно можем да решим. По този начин ще облекчим процеса и ще намалим напрежението. Това е посока, в която вярвам, че трябва да работим заедно“, заяви омбудсманът.

Председателят на КЧСИ Георги Дичев отправи ясен призив към законодателната и изпълнителната власт: взаимодействието между институциите е гаранция, че най-успешната правосъдна реформа на прехода няма да спре. Продължаването ѝ ще защити десетки хиляди граждани, за които задлъжнялостта вече представлява социален, а не само финансов проблем. Дичев подчерта, че са необходими ключови законодателни решения, свързани с доброволното изпълнение и електронните производства. За 20 години КЧСИ изгради административния и технологичния капацитет на професията, въведе електронни регистри, механизми за публичност и случайно разпределение на изпълнителни дела, както и значителни социални мерки, включително освобождаване на дела от авансови такси в обществен интерес.