Караджов отключи мегаплан за Дунав: още два моста, нови коридори и политическа надпревара за свързаността на Балканите

България, Румъния и Гърция направиха важна стъпка към нова транспортна карта на Балканите, след като подписаха Меморандум за разбирателство, залагащ изграждането на два нови моста над Дунав – при Силистра–Кълъраш и Никопол–Турну Магуреле. Така проектите, които дълго време оставаха само в политическите планове на предходни правителства, отново излизат на дневен ред и придобиват европейска подкрепа.

Планът включва не само мостове, но и усилено развитие на фериботни връзки и модернизация на железопътни и пътни коридори в три направления. Според ресорния министър Гроздан Караджов това е "нова инфраструктурна архитектура на региона", която трябва да превърне Дунав от бариера в стратегически канал за търговия, мобилност и сигурност.

Документът идва в ключов политически момент, когато всяко правителство в региона се стреми да демонстрира активност в областта на свързаността – тема, която е не само икономическа, но и дълбоко геополитическа. Новите мостове имат значение и за военната мобилност в рамките на ЕС, което поставя проекта на вниманието на европейските институции.

Въпреки амбициозността на плана, липсва яснота за критериите, по които са избрани местата за мостовете и жп проектите. Не са представени детайлни анализи за трафика, а фериботните връзки, които трябва да бъдат надградени, често спират работа при лошо време и страдат от лоша инфраструктура от българска страна.

Караджов подчерта, че финансирането ще разчита на европейски средства и публично-частни партньорства, като целта е инвестициите да бъдат координирани между трите държави, за да имат максимален ефект.

Инициираният от европейския комисар Апостолос Дзидзикостас процес поставя региона в по-широк контекст – конкурентоспособността на Югоизточна Европа и устойчивостта на европейската транспортна мрежа. Подписаният документ ясно заявява, че трите държави искат да бъдат активен участник в обновяването на европейската инфраструктура, а не да гледат отстрани.

Планът връща към живот идеи, поставяни още по времето на правителството „Петков“, и показва, че инфраструктурата остава поле, в което политическите сили мерят визии и влияние. Въпросът вече не е дали мостовете са нужни, а дали има политическа воля и административен капацитет те най-накрая да станат реалност.