Любовта и жарта на Жени Патева, която проправи пътя за правата на българските жени

На днешната дата 1 декември 1878 г.  е родена знаковата личност за бургаската история - Жени Божилова-Патева . Морските хора я помнят като журналист, общественик, който през годините със силата на перото и изказа си защитава правата на жените. Активно се е занимавала с благотворителност и просветна дейност.

Един от ключовите закони, който се променя благодарение на нея, е свързан с жените педагози. Една семейна жена не може да продължи да  бъде учителка. По закон от 1898 г. омъжените преподавателки са губели автоматично правото си да упражняват професията.

Жени Божилова е родена в котленското село Градец с рядкото българско име "Дженда", което е производно от корена на думата "жена", по значение свързано с женската идентичност и ролята на жената в обществото.

Израснала в семейство на абаджия, баща Божил е участник в Руско-турската освободителна война, който силно вярвал във важността на образованието на деветте си деца, докато майка й Генка се грижела за възпитанието им.

Само на 16 години Жени вече била учителка в Разград, а през 1897 г. се омъжва за Иван Патев, също учител от Градец, с когото имат три деца.

Малко преди началото на новия век законите били доста неблагоприятни за семейните учителки. "Патриархата" на българския народ се усещал дори в законите, които се взимали в този така мъжки свят, малко след освобождението на България.   Несъгласна с такъв развой е написала открито възмутено писмо до всички учителки в Княжеството, с което се показала на сцената на обществения живот.

"Няма равенство и справедливост там, дето по рождение едни хора се лишават от обществени права", заявява Жени Божилова-Патева. След като "носи тегобите наравно с мъжа" и се подчинява на законите, жената има право на участие в тяхното изготвяне. Мястото на жената не е само в къщи като домакиня и майка, животът е принудил българката да излезе от дома и да работи наравно с мъжа. Тя вече е загубила сигурността на патриархалния свят и се нуждае от защита на своите човешки права срещу дискриминацията в обществото.

Малко след това държи нечувана дотогава от устата на жена реч пред учителското съсловие в Карнобат, в която също изказва позицията си и в резултат е изгонена от града. Благодарение на нейните и на сподвижничките й усилия обаче, законът е отменен през 1904 година.

Будното семейство Патеви са взели важно решение да  продължат да се развиват и да израстват заедно. Те са избрали образование в чужбина, издържайки се взаимно и последователно. Докато Иван учел в Швейцария, Жени го издържала със скромната си заплата, а когато се завърнал в България като доктор на юридическите науки, дошъл и нейният ред. Жени заминала за три години в Берлин, а после и за Париж, за да учи философия и социология.

През 1903 г. Жени се завърнала в България напълно повлияна от каузата на световните женски движения. Точно тогава семейството се установило в Бургас. С времето домът им се превърнал в истинско културно средище – посрещали личности като Стамболийски, Петко Росен, Найчо Цанов, проф. Александър Балабанов, проф. Асен Златаров, Никола Сакаров, Адриана Будевска и Ана Карима. Именно с Карима, Юлия Малинова и няколко други будни жени започнали подготовката за създаването на Българския женски съюз.

В Бургас  е създала няколко дружества, сред които и "Самосъзнание" – едно от най-важните в историята на града. Там Жени Патева станала инициатор за откриване на курсове по ограмотяване, организирала професионални и просветни курсове за жени и девойки, народен университет. През войната открила организация по продоволствието, грижила се за пленническите семейства, откривала неделни училища и дори дом на изкуствата и печата.

През 1908 г. била изпратена от Българския женски съюз в Амстердам като делегат на конгреса на Международния женски съюз, където се преборила за приемането на българките в световното женско семейство.

Тя е и първата българка, която през 1923 г. публично се обявява против смъртното наказание, а през 1925 г. организира "Женско миротворно общество" в Бургас, в което се обявява против полицейските репресии и издевателства, както и в защита на жените и децата.

След като се оттеглила от председателството на "Самосъзнание", Жени Патева се отдала на писане на статии за "Вестник на жената".

Основният призив на Жени Патева остава непроменен: хората трябва да се променят отвътре. Тя казва: „Нравствеността не е нищо друго, освен хигиената или техниката за запазването на живота в неговата красота и святост”. Духовният вътрешен живот не се движи „наляво” или ”надясно”, той може да се развива само към доброто и да съзрява и да отхвърли сам всичко лошо от себе си”. През 1925 г. Жени Патева произнася реч по случай 25-годишнината на Българския женски съюз. Тази реч представлява силен протест против смъртното наказание.

Организирала обществени работилници, за да създаде работа на бедни жени, чиито мъже са на фронта, създала старчески дом за бездомни възрастни хора.

Жени е една от основателките на Международната женска лига за мир и свобода, чиято председателка Джейн Адамс по-късно е удостоена с Нобелова награда за мир. В България организира мащабна кампания за шиене на войнишко бельо и дейно участва в координацията на снабдяването с хранителни продукти за страната. 

Подемът на нейната будителска дейност, бива спрян през 1945 г., когато тя входира писмо до новия министър на културата с молба да за даде разрешение да създаде "Свободно народно прогресивно културно огнище Самосъзнание". В писмото декларирала желанието си да служи безвъзмездно с всички свои сили за възвишена просветно-културна дейност.

Народната власт обаче й отказала и нещо повече – обявила семейство Патеви за врагове на народа, защото били част от елита на Бургас (хора с голяма къща, синът им имал фабрика, финансови средства).

Когато обявили смъртната присъда на Никола Петков, смелата учителка от село Градец, която вече била на почти 70 години, за последен път надигнала глава срещу неправдата и изпратила писмо до Васил Коларов и Георги Димитров с призив да се обявят пред парламента за отмяна на закона за смъртното наказание. Това била грешка с катастрофални последици за семейството. Всичко, което Патеви имали, било отнето и национализирано, а когато тази прекрасна жена, бедна и болна, написала писмо до властите с молба да й отпуснат малка пенсия, за да се лекува, такава й била категорично отказана.

Починала в нищета на 17 юни 1955 г.