Китайски влак стигна рекорда от 603 км/ч, у нас още пътуваме над 6 часа от Бургас до София
В далечния Изток технологичните титани Япония и Китай мерят амбиции в едно железопътно съревнование, което прилича повече на научна фантастика, отколкото на транспортна политика.
Все още за най-бърз влак на магнитна левитация (маглев) се смята японският „куршум“ от модела L0, постигнал рекордна скорост от 603 км/ч (375 мили/ч). В ежедневната търговска експлоатация тези влакове се движат с малко по-скромната скорост от 500 км/ч, благодарение на което разстоянието между Токио и Осака, то е около 500 километра, се взема за 1 час и 7 минути.
Китай се готви да щурмува японския рекорд със своя най-нов маглев. Той е разработен от China Railway Rolling Stock Corporation (CRRC). А страната вече разполага с Shanghai Maglev – технология, разработена от Transrapid International, която е съвместно предприятие между Siemens и Thyssenkrupp. Този влак достига 430 км/ч в едно безшумно, почти космическо плъзгане между летище „Пудун“ и центъра на Шанхай. Но китайците не обичат да стоят втори. Те предпочитат първото място, дори и то да е в таблица със скорости, които обикновеният човек си представя само във филм за супергерои.
И докато азиатските дракони се надбягват отвъд 600-те километра в час, тук, в България, ние стоим стабилно, но не в бъдещето, а в собственото си минало. Едни 6-7 часа пътуване от Бургас до София, между които лежи разстояние от около 400 километра, си остават величина толкова постоянна, че спокойно може да се запише в учебниците по физика като „българска транспортна константа“.
В последните години на миналия век, когато бях студент, вземах този преход за същото време. Днес вече дъщеря ми учи в Софийския университет и се радва на изтънчено модернизирано влаково преживяване… което продължава абсолютно същите 6-7 часа. По трасето са сменени само поколенията пътници, скоростите очевидно са вечни.
От време на време в публичното пространство проблясва някое обещание – сякаш светулка, която няма никакво намерение да остане достатъчно дълго, за да освети реална промяна. Тази година един път влакът дори успя да дойде от София до Бургас за 5 часа и половина, защото на него се беше качил транспортният министър.
Продължаваме да чакаме трайното подобрение. Сега са поръчали нови електрически влакове, производство на „Шкода“. Но не смея да се надявам твърде много.
Нека все пак видим дали пък няма да се случи нещо догодина.
Ако пак нищо не мръдне, остава единственото логично спасение: инженери по-скоро да изобретят телепортацията. Само че дълбоко в себе си се опасявам, че дори тя няма да ни избави от творческата ни национална способност да „побългарим“ всяка услуга. И накрая да чакаме с куфар в ръка пред някой телепорт, който „временно не работи“.
В Япония и Китай влаковете летят. У нас – летят обещанията. И това, признайте, също е вид транспорт.
Щеше да чукаш камъни там, убавец
А за китайска гара, дето пада върху главите на хората нещо да напишеш ?
Но да вземеш пари от евреи - почти невъзможно !!