157 дни в годината дишаме прахта на Сахара

157 дни в годината сме вдишвали пустинен пясък заради въздушния пренос на прахови частици от Сахара. Това показват данните от Годишния хидрометеорологичен бюлетин за 2024 година на Националния институт по метеорология и хидрология. През март и юни е имало цели 24 дни с пренос на пясък от пустинята Сахара над България. Най-малко дни е имало през декември, като през миналата година са били отчетени едва три такива.

Нахлуванията на прах от Сахара към Европа могат да повишат риска от смъртност и хоспитализации при пациенти с респираторни и сърдечно-съдови заболявания, показват редица научни изследвания. В голямо проучване, обхващащо 13 града в Южна Европа, учените разграничават праховите частици, идващи от пустинни източници, и тези от градски и индустриални източници. Резултатите показват, че при увеличение на праховите частици от пустинята с 10 µg/m³ смъртността се повишава с 0,65%, показва проучване, публикувано в научното списание Environmental Health Perspectives. Подобни резултати са наблюдавани и в отделни европейски градове като Мадрид, където прахта от Сахара води до повече хоспитализации при наличие на астма и ХОББ. В Южна Португалия в такива дни също се отчитат повече случаи на спешен прием в болници.

Преносът на пустинния пясък не може да бъде спрян по никакъв начин. „Единственото, което може да се направи, е хората, които са чувствителни и с хронични заболявания, в тези дни да ограничат активността си и да излизат колкото се може по-малко навън, за да поемат по-малко прах. Ако излезеш и тичаш, дори да идеш на Мусала, пак има такова запрашване, нищо че е високо в атмосферата“, каза пред вестник „Телеграф“ климатологът проф. Георги Рачев.

По думите му хората с хронични заболявания трябва да се плашат повече от мръсния въздух в града, отколкото от сахарската прах.

Когато антропогенните замърсители се отложат върху прахта от Сахара, могат да предизвикат това обостряне на някои специфични заболявания. „Неслучайно най-големият проблем са фините прахови частици от 2,5 микрометра, за които филтър няма. Хората трябва да знаят, че най-големият замърсител на въздуха са печките на дърва и въглища“, отбелязва проф. Рачев.

Мръсният въздух е спусъчният механизъм на всички тези хронични заболявания. „Ако ти живееш във Френска Полинезия или на Малдивите, ще живееш по-дълго, отколкото на Балканите с печките и в замърсена среда. Лошият въздух просто скъсява живота и човек умира от хроничното си заболяване“, коментира още климатологът.

Носи със себе си бактерии и вируси

Най-уязвими при високо запрашване на въздуха са малките деца, възрастните хора, хората с хронични белодробни или сърдечносъдови заболявания, както и бременните жени. Това каза пред БНР пулмологът д-р Снежина Лазова. Праховите частици могат да пренасят не само въздушни замърсители, но и различни вируси и бактерии.

„При този пренос има както много едри, така и фини прахови частици, които са много по-опасни, защото могат да проникнат не само дълбоко в дихателните ни пътища, но и да преминат в сърдечносъдовата система. По този начин предизвикват едно нискостепенно възпаление, могат да активират и да обострят съществуваща бронхиална астма, един хроничен обструктивен бронхит, но също така да влошат здравето и на пациенти със сърдечносъдови заболявания. Така че това е проблем, на който категорично трябва да обърнем внимание".

Лекарят препоръча хората от рисковите групи да не излизат навън в дните с висока запрашеност на въздуха, но ако им се налага, да ползват сертифицирани маски N95, които плътно прилепват към лицето и са със защитен филтър от фини прахови частици.