Носи ли Марко Рубио президентски жезъл в раницата си?

В американската власт има постове, които блестят, и постове, които тежат. Държавният секретар – външният министър на Съединените щати – принадлежи и към двата вида едновременно. Днес този пост се заема от Марко Рубио, но внимателният наблюдател ще забележи странна асиметрия. Когато Белият дом води трудните разговори с Москва и други ключови столици, лицето, което най-често застава под прожекторите, не е той, а „специални пратеници“ – бюрократи с по-нисък ранг, но ползващи се с доверието на президента Тръмп.

Това би могло да се тълкува най-малко по два начина. Като хладна обида, пренебрежение, умишлено маргинализиране. Или като стратегическо отдалечаване, което пази Рубио от неизбежното износване, съпътстващо провалените мисии. Политиката е шах с много фигури…

Две течения, една партия

Републиканската партия днес не е монолитна. Тя е сцена, разделена между два силни лагера. От едната страна е МАГА-движението, емблематично свързано с настоящия президент и с вицепрезидента Джей Ди Ванс – крило, което гледа на международните отношения през призмата на сделката, а не на идеологията, и настоява за по-прагматичен, дори помирителен подход към Русия.

От другата страна стои групата на традиционните републикански „ястреби“, сред които Рубио е едно от най-разпознаваемите лица. Това са политици, за които геополитиката е въпрос на морална яснота и стратегическа решителност, а не на тактически маневри. Тук паметта за Студената война не е архив, а жива политическа логика.

Доналд Тръмп засега играе ролята на диригент: държи палката, темпото и, когато се наложи, смесва партитурите. Но времето е фактор, който не може да бъде пренебрегнат. 

Мандатът си тече. А когато свърши?

Американската конституционна математика е безмилостна. Вторият мандат на Тръмп е финална права, а третият – забранен лукс. Затова мнозина вече предполагат, че по някое време догодина Рубио може сам да напусне кабинета не поради падение, а поради възход – за да влезе в ролята на вътрешна опозиция и да заяви кандидатурата си за Белия дом.

Ако това се случи, значи се задава интересен двубой: Рубио срещу Ванс – хардкор идеология срещу хиперболичен прагматизъм. Един от двамата ще падне през дупките на партийното сито. Другият ще остане, за да поведе републиканците към битката за следващ президентски мандат.

Кой ще застане от другата страна? След изборния провал на Камала Харис демократите изглеждат принудени да търсят не просто кандидат, а символ – фигура с харизма, център и периферия едновременно. Името все още не е на афиша, но билетите ще се продават бързо, когато прожекторите светнат.

Конституцията като последна защитна линия

В политическия фолклор на Вашингтон се прокрадва и по-дръзка хипотеза: че Тръмп би могъл да търси начин да заобиколи ограниченията за трети мандат. Но подобна стъпка би се сблъскала не само със съдилищата, но и с обществена съпротива, която отдавна е вградена в американската политическа култура. Там Конституцията все още е свещена крава.

Светът, разбира се, би затаил дъх при хипотетичен дуел между Доналд Тръмп и Барак Обама, и двамата с по два президентски мандата зад гърба си. Но този сюжет изглежда възможен само в някоя паралелна вселена.

Остава въпросът: носи ли Марко Рубио президентски жезъл в раницата си?

Той не е там по подразбиране, но понякога съдбата го пъхва незабелязано между документите…