Спукване на имотния балон ли? Очакват още ръст на цените на недвижимите имоти

Очаква се ръст от 10% на цените на имотите на зелено като функция от влизането в еврозоната. Чужди фондове проявяват интерес към изкупуване на цели кооперации от нас. Защото не еврото, а еврозоната им дава сигурност на парите им, оставени в България. Това, заедно с административната тежест, ще понижи предлагането и ще увеличи цените. Подали сме индикации към държавата да предприеме мерки, защото не е редно чужд капитал да спекулира с това, което ние произвеждаме – апартаменти, а нашите съграждани да не могат да придобият жилище и да живеят под наем. Това каза председателят на Националната асоциация на строителните предприемачи Георги Шопов, предава Нова телевизия.

Той обясни и какъв е приносът на строителния сектор върху икономиката на България, базирайки се на данните на НСИ, а именно:

Около 7,5 млрд. лв. е данъчният принос на сектор строителство в икономиката на България и той е третият по големина работодател в страната. 

11% е ръстът на приноса за БВП от сектор строителство. Абсолютната стойност за прихода е 4,2%.

34% спад на безработицата в сектора спрямо миналата година. Или общо 156 хиляди заети в сферата, което е 7% от общата заетост.

17% увеличение на заплатите или общо 2 милиарда и 300 милиона платени заплати.

Предизвикателствата в сектор строителство

Шопов коментира още и какви са предизвикателствата в сектора. По негови думи те са много  – от доставките, до намирането на квалифицирана работна ръка, а също така и огромната административна тежест.

Той посочи, че има проблем при издаването на строителни разрешения, с което не се спазва законът. С това се намалява обемът на продукцията, работните места, приносът в бюджета, а също така води до скок на цените, допълни той.

Шопов каза, че повишаването на таксата за издаване на разрешително за строеж не е оказало въздействие върху цените на жилищата.

Председателят на Асоциацията коментира още държавната план-сметка за 2026 г. Шопов обясни, че бюджетът не генерира развитие. „Увеличаване на заплатите на калпак не води до нищо добро, дори и за самите хора, които получават увеличения. Защото това не е свързано с ръст на тяхната производителност и с продукт. Това е механично даване на пари, което води до печатане на още. Но с тях можете да си купите по-малко неща и обеднявате. Един бюджет, в разходната част, трябва да е ориентиран към развитие – създаване на условия за ново производство и работни места. Тогава ще станем по-богати”, обясни още експертът.