България – шампион по „заключени пари“ в Централна и Източна Европа
Финансовото богатство на домакинствата в Централна и Източна Европа расте с темпове, които преди две десетилетия изглеждаха немислими. За двадесет години активите на човек са скочили с близо 400% — от около 6000 до почти 30 000 евро. И въпреки това регионът остава по-скоро спестяващ, отколкото инвестиращ.
Парите на милиони семейства продължават да стоят в най-елементарната форма – депозити и кеш, а Източна Европа остава вярна на традиционната си привързаност към недвижимите имоти. Най-яркият пример е България – държава с висок дял спестявания, но с едни от най-недоразвитите капиталови пазари в Европа.
Това показва новото изследване на The Investment Institute към UniCredit – „CEE household wealth – scope for diversification“.
Регионът забогатява, но не инвестира
Данните от анализа очертават парадокс: богатството се увеличава, но структурата му остава непроменена. Между 40 и 50% от активите на домакинствата в ЦИЕ са във валута и депозити. В Западна Европа този дял е 25–30%.
Инвестициите в акции, облигации и фондове рядко преминават 10%, с няколко изключения като Унгария и Словакия. В тези две държави развитите капиталови пазари и силните вътрешни институции доближават структурата на активите до западноевропейската.
Теодора Петкова, ръководител на звеното на UniCredit за ЦИЕ, коментира, че причините не са само културни, а дълбоко структурни: „Повечето семейства продължават да избират депозитите като най-сигурната форма за бъдещето си. Усещаме значителен недостиг на финансово образование и липса на достъпни инструменти за дългосрочно инвестиране.“
Това е особено видимо в България. Делът на средствата в депозити е един от най-високите в региона, докато интересът към инвестиционни продукти, фондове или застрахователни схеми остава слаб.
Българските домакинства разполагат с все повече спестявания, но предпочитат да ги блокират в банкови сметки или да ги насочат към имоти – модел, който възпроизвеждаме от прехода насам.
Историята тежи: споменът от кризи и хиперинфлация
Мауро Джорджо Марано, ръководител на аналитичния екип, подчертава, че финансовото поведение в региона е отговор на преживени икономически сътресения:. „Поведението на домакинствата е логичен резултат от условията, в които поколения са взимали решения – нестабилни пазари, липса на инструменти и спомени от хиперинфлации,“ смята тай.
България съвсем точно се вписва в тази логика. Над 80% от българите притежават собствено жилище – едно от най-високите нива в Европа. Инвестициите на капиталовите пазари обаче остават минимални.
България – държава с нисък дълг, но зависима от външни инвеститори
Стратегът на UniCredit Естер Гаргян посочва една от най-интересните констатации в изследването. „Дори държави с ниски нива на дълг като България продължават да зависят от външни инвеститори, просто защото домашният пазар на държавен дълг е недоразвит“, казва той.
В България почти няма участие на местни домакинства, пенсионни фондове и индивидуални инвеститори в държавния дълг. За сравнение: в Германия домакинствата държат акции, равняващи се на 14% от БВП.
В ЦИЕ делът е едва 1–5%. Това означава, че печалбите от растежа на регионалните пазари не остават в региона – те отиват при външни инвеститори, които доминират търговията и диктуват волатилността.
Потенциал има – липсва платформа
България разполага с високи нива на спестявания, стабилни макроикономически показатели и нисък държавен дълг. Но капиталовият пазар е слаб, държавният дълг е доминиран от външни инвеститори, участието на домакинствата в инвестиции е минимално, а финансовата грамотност остава ниска. Тоест – потенциалът е огромен, но стои заключен.
Изследването на UniCredit е ясен сигнал, че регионът – и особено България – може да премине към по-устойчив модел на растеж, само ако спестяванията започнат да работят като капитал. Това означава финансови инструменти, доверие, институции и образование.
Докато това не се случи, България ще остане държава с много спестени, но малко инвестирани пари – място на богатство без възвръщаемост.
Източник: profit.bg