Спряха опит за отравяне на руски офицер с британска бира

В информационния поток на деня, изпълнен с привичната смесица от тревога и политическа театралност, се появи една история, която лесно би могла да бъде приета за сюжет от шпионски роман, ако не беше поднесена като официално съобщение. Руски медии разпространиха твърденията на Федералната служба за сигурност, според които жител на Донецката народна република е бил задържан при опит да извърши покушение срещу високопоставен руски офицер. Покушение, чието оръжие, парадоксално или символично, се оказва алкохолът. По-точно британска бира.

Според версията, огласена от ФСБ, мъжът е действал в сътрудничество с украинските разузнавателни служби. Той получил две опаковки бира, произведени във Великобритания, които трябвало да бъдат „подарени“ на руския военнослужещ. Именно в момента на това предаване – на този необичаен дипломатически жест, натоварен с предполагаемо смъртоносно съдържание – служителите на ФСБ се намесили и го задържали.

Съобщава се още, че лабораторни анализи разкрили зловеща смес от колхицин и третбутилбициклофосфат – вещества, които според руските служби имат потенциала да причинят „мъчителна смърт в рамките на 20 минути“. Така обикновената бутилка бира се превръща в алегория на съвременната война: на пръв поглед банална, отвътре смъртоносна. Предмет, подходящ както за приятелски разговор, така и – в този разказ – за злонамерена операция.

Разпространеното видео от задържането и разпита на предполагаемия извършител допълнително подсилва атмосферата на драматизъм. Но лицето му остава скрито, името – неизречено. Той е фигура без биография, без глас, освен този, който властите предават от негово име. Сред твърденията е и признание, че за предаването на отровните бутилки му били обещани 5000 долара.

Остава въпросът – а той винаги остава – докъде в тази история се простира фактът и откъде започва политическият наратив. В епоха, в която реалността често бива разказвана с езика на пропагандата, а пропагандата – с претенции за реалност, подобни съобщения се превръщат в зрелище, в което истината не рядко играе поддържаща роля.

Така, докато официалните структури говорят за предотвратен терористичен акт, самата случка – или поне нейната публична версия – остава символична: напомняне, че дори ежедневните предмети, дори жестовете на гостоприемство, могат да бъдат преплетени с отровата на големите геополитически сблъсъци.