Стресиран родител - стресирано дете: Експерти обясниха в Бургас как да бъдем по-добри родители

"Спокоен родител-спокойно дете" - лекцията, която се проведе през вчерашния ден в Бургас, провокира сериозен интерес сред бургаските родители. Събитието се проведе в Регионална библиотека "Пейо К. Яворов" в морския град. А залата на втория етаж беше изцяло пълна. Присъстващите слушаха с интерес тактики за това как да се справят със стреса и гнева, до който води той. Водеща на събитието беше кризисният и семеен психолог Яна Христова.  

Всеки родител иска да е възможно по-малко гневен, когато се прибира вкъщи след дългия работен ден. Разбира се, формула за това няма, но в същото време има тактики и практики, които могат да ни спомогнат да сме по-спокойни и балансирани. Но за да е спокойно детето и за да не се гневи, на първо място трябва да погледнем към себе си. Как се чувстваме ние, какво е физическото и психическото ни състояние? Самите ние отчитаме ли сигналите на нашите тела?

Йогата, като практика, както и малките ни хобита, са подходящ акумулатор за справяне със стреса. Помощници са и балансираното хранене, и като цяло осъзнатото съществуване.  

Но при високо натрупване на стрес, особено такъв, който не е осъзнат, тялото ни дава сигнали. То ни предупреждава, че нещо трябва да променим. Именно такъв показател са хроничните проблеми със съня, коментира психологът Яна Христова. Неспокойният сън води след себе си доста последствия, сред които умора, раздразнение, разсеяност и т.н.

Съветът, който даде терапевтът в Бургас, беше да търсим от къде се появяват нашите "тригери" на гнева.

За да може да установите кои са те, важно е да обясним какво е "тригер". Емоционалните тригери са като „червени бутони“, които крещят с всички сили „Не пипай тук!“. Това са болезнени места вътре в нас, които бидейки докоснати, ни карат да реагираме свръх емоционално. Разбира се, като индивидуални същества, те ни влияят по различен начин - при някои избиват на плач, при други на самозащита, при трети на физическа агресия, а най-често те се изразяват чрез гняв (груби думи и емоционални изблици).

След като успеем да разпознаем и фиксираме собствените си емоции, следващата важна стъпка е да се опитаме да ги контролираме, обясниха специалистите. Пътят не е лесен, но с всяка малка крачка усещането за контрол над собствените ни емоции става все по-осезаемо.

Когато почувстваме, че емоцията започва да се покачва, е полезно просто да насочим вниманието си към дишането. Същото важи и когато искаме да помогнем на детето си или на близък човек в труден момент — наблюдаваме реакциите му и започваме да дишаме заедно с него. Този синхрон често носи неочаквано спокойствие. Физическото раздвижване, леката гимнастика или просто промяната на позата също могат да подкрепят този процес.

Важно е, като родители, да не забравяме, че отговорността към децата ни започва с отговорността към самите нас. Когато ние умеем да се справяме със собствените си емоции, много по-лесно можем да помогнем и на децата си да се справят със своите.Защото, както подсказва и заглавието, един спокоен родител води до по-спокойно дете.

В следващата тема ще се спрем на „неспирния поток“ на мисълта и на това как, ако остане неовладян, може да ни доведе до тежки и изтощителни вътрешни състояния.