$120 000 заплата за механик, а кандидати няма

5000 празни работни места само в една компания, над милион незапълнени позиции в критични сектори и растяща невъзможност икономиката да се обслужва сама. Това не е сценарий от бъдещ дистопичен филм, а реалността в Съединените щати – най-голямата икономика в света, която се пропуква под тежестта на собствените си структурни грешки.

Показателен е сигналът, който идва от Ford Motor. Главният изпълнителен директор Джим Фарли признава, че компанията просто не може да намери хора, дори когато предлага възнаграждения, недостижими за голяма част от американците. „Ford не успява да запълни 5000 позиции за механици със заплата от 120 000 долара годишно. В беда сме като държава. Не говорим достатъчно за това. Имаме над милион свободни позиции в критично важни сфери – спешни услуги, транспорт, фабрични работници, водопроводчици, електротехници и други професии.

Думите му са повече от корпоративно оплакване, те са диагноза. Америка усеща как липсата на квалифицирани техници и професионалисти директно удря производството, сроковете, конкурентоспособността и дори националната сигурност. Това, което се случва отвъд океана, е предупреждение какво става, когато професионалното образование бъде оставено на самотек, а обществото насочва младите почти автоматично към университети, независимо дали пазарът има нужда от още хиляди дипломирани, но не и професионално подготвени хора.

Този проблем не засяга само Съединените щати, а и всяка икономика, която пренебрегва нуждата от професионално образование и подценява стойността на техническите умения. Когато държавната политика системно насочва младите хора единствено към академични степени, без да развива мрежа от модерни професионални училища и квалификационни центрове, резултатът е неизбежен: недостиг на кадри, по-високи разходи за труд, забавяне на производството и в крайна сметка загуба на конкурентоспособност.

Точно тук аналогията с България става болезнено ясна. Професионалните гимназии от години страдат от липса на преподаватели, практика и модерно оборудване. Младите хора масово са насочвани към висше образование, независимо дали пазарът има нужда от още икономисти, психолози и мениджъри. Фирмите в транспорта, машиностроенето, електротехниката, строителството и поддръжката всяка година алармират за тежък недостиг на кадри. Заплатите растат най-бързо именно там, където липсата е най-голяма – не защото секторите процъфтяват, а защото просто няма кой да работи.

И докато бизнесът се опитва да задържи хора, България паралелно изнася точно онези специалисти, които най-малко можем да си позволим да губим. Хиляди техници, автомеханици, електротехници и строителни специалисти заминават в чужбина заради по-високи заплати, по-добро оборудване и по-малко бюрокрация. Така предприятията у нас се борят за кадри, които страната сама не успява да произведе и още по-малко да задържи.

Проблемът вече е системен и ако не бъде обърнат, ефектите ще се задълбочат. До 2030 г. България може да изпита недостиг на поне 200 000 технически кадри. Поддръжката на машини, инфраструктура, автомобили и оборудване ще става все по-бавна и по-скъпа. Заплатите ще продължат да растат, но не като знак за просперитет, а като индикатор за дефицит. Компаниите ще забавят разширяването си, а някои ще преместят дейността си в държави, където има с кого да работят.

Очевидно е едно: ако продължим да принизяваме професионалното образование, икономиката ще се пропука точно там, където е най-чувствителна. И когато един ден в България няма кой да ремонтира, монтира, инсталира, поддържа, програмира и обслужва, няма да има значение кой е в еврозоната, кой е на власт или кой обещава инвестиции. Важното ще бъде кой изобщо може да държи икономиката в работен режим.