Да се погребват ли останките от неродени бебета – в Русия тръгна такъв дебат

В Русия се разгаря спор, в който биологията, етиката и политиката не просто се докосват – те се преплитат до степен на неразделност. В центъра му стои темата за статута на нероденото дете, за това как обществото обозначава границата между човешко и биологично, между сакрално и процедурно.

Поводът е изказването на свещеник Фьодор Лукянов, ръководител на патриаршеската комисия за защита на семейството, който обяви, че в Държавната дума вече се разработва законопроект за погребване на „останки на неродени бебета на общо основание“. Инициативата идва с цял пакет идеи – забрана за износ на „репродуктивни тъкани“, засилване на държавния контрол върху съхранението на ембриони, ограничаване на възможността те да бъдат унищожавани.

Изказването прозвуча в рамките на Световния руски народен събор – форум, който се е превърнал в идеологически камертон на официалната църковна позиция. 

Кога биоматериалът престава да бъде „отпадък“

Де юре руската система е пределно ясна: биологичният материал след аборт – спонтанен или изкуствен – се класифицира като медицински отпадък категория „Б“. Жълт контейнер, дезинфекция, предаване за унищожаване, най-често чрез кремация. Процедура, без сантимент, регламентирана като част от санитарната логистика.

Но животът – и особено смъртта – рядко се побират в регламент. В случаите на късни спонтанни аборти, когато плодът има почти оформен облик, семейства често искат да го погребат. Правото им не е описано, но понякога се допуска – по човешки, не по закон. Именно тази „сива зона“ сега се превръща в аргумент за въвеждане на строги правила, които да приравнят тези останки към човешки тлен.

Сакрализирането на биологичния материал не е нова тема в Русия – но днес то говори не просто за религиозно чувство, а за постепенно преформулиране на идеята за начало на живота. Ако нероденото получи статут на „човешко“ за целите на погребението, какво следва? Нови ограничения за абортите? Дебат за ембрионалните изследвания? Или пренаписване на границите на личната автономия на жената?

Медицината предупреждава: хуманността може да се превърне в тежест

Представители на медицинската общност реагираха с хладни аргументи на инициативата. Задължителното погребване на всяка тъкан след аборт – без значение на срока, обстоятелствата или желанието на жената – може да натовари болниците с организационна и финансова тежест.

Какво означава това? Допълнителна инфраструктура, транспорт, документи, проследяване, нови длъжности, нови разходи. И още един въпрос, който по коридорите се задава тихо: ще бъде ли това решение в услуга на скърбящите родители или в услуга на нова идеологическа рамка?

Защитата на „репродуктивния потенциал“

Лукянов обяви и друга цел – забрана на износа на „репродуктивни тъкани“: сперма, яйцеклетки, ембриони. Аргументът му е драматичен: Русия „продължава да търгува с репродуктивния потенциал на страната“.

Но юристи и експерти напомнят, че реалните случаи на подобен износ са изключително редки и обикновено свързани с лични, а не търговски мотиви: руски семейства, които се местят в чужбина, жени, които се нуждаят от сурогатна майка в друга държава. Масов „износ“ просто няма, а черният пазар в тази сфера е неефективен, защото повечето държави имат достъп до собствени донори.

Тук също се откроява тенденция: стремеж към затваряне на репродуктивната система в национални рамки, контролирани от държавата.

Държавата като хладилна камера

Най-противоречивата част от предложения пакет е идеята ембрионите да се съхраняват „само под държавен контрол“ и да не могат да бъдат унищожавани.

Какво означава това на практика? Че ембрионът, замразен по време на инвитро процедура, престава да бъде част от репродуктивния избор на семейството и става обект на държавна грижа.

Днес родителите могат да решат съдбата му – да го запазят, дарят или унищожат. Утре този избор може да им бъде отнет. Това вече не е медицински, а философски вододел: ембрионът се превръща от потенциален живот в субект на политика.

Към какво върви Русия?

Спорът около погребването на неродените е само първият, най-видим пласт на една по-широка трансформация. Русия очертава нов морален пейзаж, в който държавата и Църквата все по-тясно определят границите на интимния живот – раждането, зачатието, оплодената клетка в лабораторията.

Може би това е опит да се изгражда „демографска крепост“, в която всяка частица биологичен материал се охранява като стратегически ресурс.

Може би е стремеж да се компенсира демографският спад чрез сакрализация на най-ранните форми на човешко битие.

А може би това е просто поредната стъпка в бавното, но последователно размиване на границите между лична свобода и държавна воля.

Едно е сигурно: дебатът тепърва започва.

И той не е за контейнерите, за законопроектите и за процедурите.

Той е за това къде обществото поставя границата на човешкия живот – и кой има право да чертае тази граница.