Конституционният съд: Председателят на НС няма право да спира референдум

Конституционният съд (КС) реши, че председателят на парламента няма правомощие да преценява дали е допустимо произвеждането на национален референдум и да отклонява предложение. Това съобщиха от пресслужбата на КС.

Съдът реши, че „председателят на Народното събрание няма правомощие да преценява установените в закон изисквания, при които е допустимо произвеждането на национален референдум, и да отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон", посочват от съда и добавят, че това правомощие принадлежи единствено на Народното събрание.

В мотивите си Конституционният съд отбелязва, че според Основния закон народът е единствен източник на държавната власт и тя се осъществява от него непосредствено или чрез предвидените в Конституцията органи. Следователно никой народен представител и в частност председателят на Народното събрание не разполага с право еднолично да осъществява власт и да решава въпроси, които Основният закон е възложил единствено на колективния орган, излъчен от избирателите и осъществяващ властта от тяхно име. Това се отнася и до правомощието на парламента да взема решение за произвеждане на национален референдум.

Съдът посочва, че изключителното правомощие на Народното събрание да приеме решение за произвеждане на национален референдум по естеството си предполага изключителната негова компетентност да преценява всички предвидени в закона изисквания относно допустимостта на произвеждане на такъв референдум, каквито са въпросите, които могат да се разрешават чрез национален референдум, когато парламентът е сезиран от оправомощените за това по закон субекти. Тази преценка според Съда е въпрос не просто на процедура, а на конституционна компетентност.

Съдът обръща внимание, че за разлика от актовете на Народното събрание, които подлежат на контрол за конституционност, едноличните актове на неговия председател са изключени от този контрол, което е отчетено и в определението по допускане на искането на президента. По тази причина издаването на едноличен акт на председателя на парламента, с който по същество се прегражда упражняването на изключителната конституционна компетентност на общонационалното представително учреждение, е нетърпимо от гледна точка на Основния закон, защото на практика заобикаля установения ред за контрол върху актовете на Народното събрание. В резултат на това се осуетява възможността за проверка относно съответствието с принципите и разпоредбите на Конституцията, а това рискува да постави под съмнение и дори да лиши от съдържание нейното върховенство при упражняване на държавната власт.

В заседанието участваха 12 конституционни съдии. Решението е прието с 11 гласа и 1 особено мнение – на съдия Борислав Белазелков.

В края на май тази година Конституционният съд образува дело по искането на президента Румен Радев. Докладчик по делото бе съдия Красимир Влахов. 

Държавният глава сезира КС за задължително тълкуване на Конституцията и обявяване за нищожен отказа на председателя на НС Наталия Киселова да постави за разглеждане от парламента предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос: "Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута "евро" през 2026 г.?".

Радев поиска Конституционният съд да даде задължително тълкуване на следните въпроси: "Задължено ли е Народното събрание да се произнесе по предложение за произвеждане на национален референдум, направено от конституционен орган, овластен в закон?" и "Съобразно конституционните си правомощия разполага ли председателят на Народното събрание с компетентност да преценява изискванията, при които е допустимо произвеждане на национален референдум, като отклонява предложение, направено от конституционен орган, овластен в закон".