ДНК анализ предполага, че Хитлер е генетично предразположен към шизофрения и ADHD

ДНК-то на Хитлер предполага, че е бил генетично предразположен към шизофрения и ADHD, а слуховете за анормалните му гениталии може да са верни, според нов документален филм, публикуван във Великобритания.
 
По време на Втората световна война една популярна британска песен осмиваше не само Хитлер, но и цялото висше нацистко командване заради сексуалните им недостатъци. Песента гласеше така: "Хитлер има само един тестис, Гьоринг има два, но много малки, Химлер има много подобен, а горкият стар Гьобелс изобщо няма топки", както припомня "Дейли Мейл".

Сега двусерийният документален филм по Канал 4, "ДНК-то на Хитлер: Планът на диктатора“, разкри, че песента не е била просто съюзническа пропаганда, а е имала истински корени - поне що се отнася до диктатора.

След анализ на ДНК-то на Хитлер, създателите на програмата открили, че фюрерът страда от синдром на Калман, който засяга развитието на гениталиите

Типичните симптоми включват ниски нива на тестостерон, анормално генитално развитие и загуба на обоняние. В 1 от 20 случая на мъже, диагностицирани с въпросния синдром, се наблюдава състояние на микропенис.

Д-р Алекс Кей, историк от германския университет в Потсдам, обяснява в документалния филм: "Никой никога не е обяснил истински защо Хитлер се е чувствал толкова неудобно около жени през целия си живот или защо вероятно никога не е имал интимни отношения с тях. Но сега знаем, че е имал синдром на Калман и това може би е отговорът, който търсим."

Това обяснява и защо Хитлер не е могъл да има деца със своята партньорка в живота Ева Браун, въпреки настояването му германците да имат големи семейства, за да подпомогнат развитието на арийската раса

Въпреки че е една от най-изучаваните личности в историята, Хитлер остава загадка. Той беше известен с това, че е много защитнически настроен към поверителността си и искаше да запази медицинската си история в тайна дори след самоубийството си.

В архивни кадри, направени след самоубийството на Хитлер в берлинския бункер, неговият личен камериер Хайнц Линге, който е бил свидетел на последните мигове на тиранина, казва: "Аз бях последният, който се сбогува с него, и първият, след самоубийството му, който влезе в стаята в бункера. Пет дни преди това той ми даде заповед да донеса бензин, за да изгоря телата. Изгорихме ги в градината.“

Тялото на Хитлер е унищожено, но следи от кръвта му са останали, което означава, че тя може да бъде анализирана 80 години след края на войната

Американският войник полковник Розуел Розенгрен, разузнавателен офицер на Върховния главнокомандващ на съюзническите сили генерал Айзенхауер, е човекът, който неволно е запазил ДНК-то на Хитлер, като е изрязал парче плат от дивана му за спомен.

Това се е случило около 40 години преди да бъде открито, че ДНК може да се използва в наказателни дела. Неговият внук, Ерик Розенгрен, разказва пред предаването: „Когато съюзническите сили влязоха в Берлин, той беше там и мисля, че беше в първата група американци, влезли в бункера на Хитлер. Не знам колко време след самоубийството на Хитлер се е състояло това посещение. Телата ги нямаше, но имаше кръв по дивана. Дядо ми взе кръвна проба. Това е много ценен сувенир. За него това беше истински символ на смъртта на Хитлер в края на войната.“

Кръвното петно ​​вече е анализирано от екип от международни експерти, ръководен от професор Тури Кинг от Университета в Бат, криминалистът, извършил анализа на останките на Ричард III.

Те тестваха ДНК-то и секвенираха генома на Хитлер – цялата генетична структура на всеки организъм, състояща се от около 3 милиарда генетични инструкции

"Имахме тези дразнещи улики за Хитлер“, казва тя, „но сега имаме генетична информация, която да ги потвърди. ДНК може да се оприличи на друг текст, който помага за разгадаването на исторически мистерии."

Екип от учени изпрати резултатите от ДНК анализа на Хитлер на водещ световен екип от университета в Орхус в Дания, за да се оцени генетичната му предразположеност към психични разстройства и неврологични разстройства.

Тестовете показаха, че той има по-висок от средния риск от развитие на ADHD и е сред единия процент от хората, изложени на риск от развитие на аутизъм, биполярно разстройство и шизофрения - състояния, които се предават по наследство.

Неговата втора братовчедка, Алоизия Файт, прекарала години в психиатрична болница във Виена. Поради халюцинациите и налудното си поведение, тя често била прикована на легло.

"Тук можете да видите разпределението на резултатите за шизофрения в популацията и можете да видите, че Хитлер е в самото дъно на това разпределение, казва професор Дите Демонт, психиатър и генетик от Орхус. - Той има много висок резултат за шизофрения."

Анализът показа, че немският злодей е имал и висока генетична предразположеност към антисоциално поведение, което е фактор при определянето дали даден човек е психопат или не.

Авторът и психиатър професор Майкъл Фицджералд казва: „Мисля, че имаме пълното право да използваме термина „криминална аутистична психопатия“, за да опишем Хитлер. Той подчертава: първо, неговата престъпност; второ, неговия аутизъм; и трето, неговата психопатия. Това е много сложна смесица. Хитлер е един на милион, може би дори един на милиард.“
Накрая екипът анализирал ДНК-то на Хитлер за признаци на сексуални отклонения. Диктаторът бил известен с това, че се чувствал неудобно в собствената си кожа, никога не бил склонен да се съблича пред никого и не показвал признаци на здравословното либидо, притежавано от други нацистки лидери, съобщава "Дейли Мейл".

Сянката на смъртта хвърляше сянка върху връзките му с жените. Един историк изчислява, че от седемте жени, които са имали романтични връзки с Хитлер, три са се самоубили, а поне още три са се опитали да го направят.

Най-дългата връзка на Хитлер е била с Ева Браун, която се е опитала да се самоубие два пъти през 14-те години, в които е била с него.

Според иконома им Херберт Дьоринг и съпругата му Анна, която работела като готвачка, двойката никога не е спала заедно. „Жена ми винаги е била много любопитна, точно като мен... и често е прала прането на Хитлер“, каза Дьоринг, който е служил като администратор в „Бергхоф“ на Хитлер от 1936 до 1953 г. „И първото нещо, което винаги е правила, е било да проверява за някаква сексуална активност, но никога не е имало доказателства. Жена ми е проверявала чаршафите и не е открила никакви следи от сексуална активност. Никога.“
Учените смятат, че необичайното сексуално поведение на Хитлер може да се обясни със синдрома на Калман.

Професор Йорма Топари, специалист в университета в Турку, Финландия, казва: "Десет процента от децата с тази мутация може да имат малък пенис, наречен „микропенис“. Много по-често срещана характеристика е, че тестисите обикновено не се спускат в скротума."

Професор Брет Кар от Института по медицинска психология в Тависток е съгласен. „Когато е бил млад мъж в армията и се е събличал пред своите събратя войници, други мъже му се смеели и казвали: „Пенисът ти е по-малък от този на всички останали“, каза професор Кар. „Това е потенциално по-психологически травмиращо за едно младо момче, млад мъж, отколкото всичко друго.“

Дори медицинските досиета на самия Хитлер, съставени от личния лекар на фюрера, д-р Теодор Морел, показват, че Хитлер е имал синдром на Калман.

Дългият списък с болести на Хитлер може да обясни защо е бил толкова потаен относно здравето си. Германският диктатор вярвал, че евгениката, или селективното развъждане, ще гарантира чистотата на арийската раса. От първите дни на управлението си той санкционира насилствената стерилизация на хора с психически и физически увреждания, а през 1939 г. подписва указ, разрешаващ държавно спонсорирана програма за евтаназия. Той би могъл да бъде сред първите в собствения си списък, цитирано от Lupa.bg.