Ивайло съсипа слабаците в "Игри на волята"
Ивайло Тодоров е един от най-коментираните участници в “Игри на волята”. В “След Игрите” той признава, че излиза от играта “по-кален от всякога”, но и с ясното съзнание, че емоциите му понякога са били по-силни от стратегията. Макар и болката в глезена му да не е отминала, той я приема като напомняне за битките, които си заслужава да се водят. Защо младият предприемач определя участието си като игра на карти?
В разговора си с Ваня Запрянова Ивайло разказва защо именно гладът “кара главата да работи по различен начин”, как се е превърнал от лидер в аутсайдер и защо вярва, че племето на Завоевателите е било най-трудното място за оцеляване - и то не само физически. Говори открито за напрежението с Тянко, за това кои хора е смятал за истински и защо в племето на Феномените за пръв път се е почувствал на мястото си.
В епизода той коментира и темата с постъпката на позорно изгонения Томи: “Трябваше или да ядем храната, или да я изхвърлим. Ако знаех каква е историята, нямаше да докосна нищо.” Споделя и как на резиденцията са си правили “мини Игри на волята” с водещи Ръждавичка и Алекс в опит да запазят духа жив.
Ивайло говори и за собствената си философия за играта - люлинчанинът твърди, че не е участвал, за да спечели 100 000 лева, а да даде добър пример. Затова и не вярва в нагаждането, а само в честната игра и думата, изречена в очите на човек.
А защо никога не би играл с д-р Пекин? И защо децата му задължително трябва да спортуват физически спорт?