В коя област има най-много незнаещи български език деца

Заедно с областния управител проф. Христина Янчева те инициираха среща с медиаторите към училищата в пловдивския регион. В разговора участва и началникът на РУО-Пловдив Иванка Киркова.

В срещата участват над 100 медиатори от цялата област, посочи областният управител проф. Янчева.

Министър Вълчев каза: "Пловдивска област е областта с най-много ромски деца, с най-много училища и детски градини, класифицирани като такива с концентрация на деца от уязвими групи, като критерият е образователното ниво на децата. Т.е. имаме най-много деца, ученици с най-ниско образование на родителите, което се възпроизвежда като социално-културен фактор и оттам нататък като отговорност към образованието.

Тук имаме и най-много медиатори. Една от добрите новини в последните години е че бяха осигурени средства от държавния бюджет за постоянно финансиране на трудовите правоотношения на трудовите медиатори. Това са хора от общностите, които се ползват с по-голямо доверие сред децата и техните родители отколкото хора извън общностите. Те осигуряват устойчивост на усилията ни да обхванем всички деца и да осигурим ежедневната им посещаемост.

През 2017 г. стартирахме Механизма, към днешна дата имаме положителни резултати за промяна в нагласите, но тези резултати все още са недостатъчни, неравномерни. Важна част от усилията са медиаторите.

Много е важно механизмът да функционира в предучилищна възраст – там виждаме отстъпление в последните години. Там в много голяма степен зависи от кметовете, не от началника на РУО, защото кметовете са работодатели на директорите на детски градини. Апелирам към кметовете да бъдат по-активни. Голяма е разликата, ако са посещавали детска градина, колкото повече 1,2,3 години, толкова повече се увеличават шансовете – имаме безспорни доказателства – НВО и международните проучвания.

Най-големи проблеми имаме с децата от ромски семейства, в които не се говори български език. Имаме немалък процент деца в начален етап, които не знаят български език, не са били достатъчно време в детска градина, началните учители не успяват да компенсират този дефицит затова със Закона за предучилищното и училищното образование предлагаме т.нар. Езикова интеграция – тя ще включва тестване на входа на 1 клас или на изхода на детската градина едно дете какво е нивото на владеене на български език. Същото ще се прави, ако едно 13-годишно дете се върне от чужбина и не знае български език. Същността на тази езикова интеграция е, че то ще започне само с български език, няма да го пускаме да учи по всички останали предмети.

Най-общо казано, ако не знае малко български, ще започва с 200 часа, ако не знае доста български – ще започва с 500 часа като идеята е да настигне останалите лека-полека. Ако въобще не знае български – както е в други държави 800-900 часа език, за да може ефективно да се интегрираме. Т.е. ще има подготвителна година, но това ще стане, когато тестът констатира, че децата не знаят български на минимално комуникативно ниво.

Това ще е краен случай и, за да не го допускаме, трябва да обхванем всички деца в детска градина. Затова направихме задължителна подготовка на 4 години, затова направихме безплатни детски градини. Ще се опитаме да увеличим подкрепата за образователните медиатори, защото виждаме, че тяхната работа е изключително ефективна.", цитирано от Plovdiv24.bg.