Имотът ни направи двойно по-богати за десетилетие
Имотът ни направи двойно по-богати за едно десетилетие. Така, ако през 2015 година сме придобили жилище на средна цена за страната в размер на 50 000 евро, то сега цената му ще е 120 000 евро. Това изчисли експертът Добромир Ганев от Национално сдружение „Недвижими имоти“.
Според официалната статистика индексът на цените на имотите за цялата страна се е покачил с 217 на сто, което означава увеличение със 117% за периода от 2015-2016 година досега.
Трябва обаче да се вземат предвид и фактори, които влияят на покупателната ни способност. Един от тях е инфлацията, която за разглеждания период е 37%. Така, като се извади инфлацията, реалното увеличение на цените на имотите е с 80%, обясни Ганев. Освен това и размерът на средната работна заплата се е увеличил, като за тези 10 години скокът е със 168 на сто, което е с 50 пункта повече от ръста на цените на имотите. Това означава, че покупката на жилище за българина е също толкова достъпна, колкото е била през 2015 година, посочи Ганев.
Цените на имотите растат заради ограничено предлагане, особено в големите градове, където търсенето е голямо. Въпреки това все още има много повече сделки с готови имоти, отколкото с жилища на зелено. Освен това българинът има и много спестявания. Брутният вътрешен продукт на човек от населението за десетилетие също е нараснал значително и над увеличението при жилищата. За този период ръстът е с 245% и отново е над този на жилищата.
В същото време увеличението на цените за наемане на жилище за десет години е само с 50 на сто и, като се приспадне инфлацията, реално те са нараснали само 13 на сто. Причината е, че търсенето на жилища под наем е основно в големите градове и районите, в които има университети. Пазар за отдаване под наем на жилища в останалите региони почти няма.
Добромир Ганев коментира и къде се намира страната ни по ръст на цените на жилища и се оказва, че сме на седмо място в Европа. По-голямо е увеличението на цените за този период в Турция, Унгария, Литва, Португалия и Чехия.
Индексът на цените на имотите в 6-те големи града надвишава средния за страната, който е 217 на сто за 10 години. В София цените са се повишили с близо 3 пъти, като индексът е 281%. Варна пък е втора по ръст с 250%, а в Пловдив е само с 2 пункта под морската столица. Русе се нарежда в челната тройна с 240 на сто. Сред големите областни градове най-малко е увеличението в Бургас с 221 на сто и Стара Загора – с 224 на сто.
Ганев посочи, че само средните цени в София и някои от по-големите градове надхвърлят 2000 евро на квадрат, а в останалата част от страната те са в рамките на 900-1500 евро на квадрат.
Общият брой продажби на жилища за страната през третото тримесечие на 2025 г. достига 58 184, което е с 4000 повече спрямо същия период на миналата година. Това сочат данни на Агенцията по вписванията. Броят на продажбите в столицата е 9238 за третото тримесечие на 2025, 10 647 през второто тримесечие и 8588 през първото на същата година. Това означава спад от около 13% спрямо предходното тримесечие.
Пловдив продължава да расте и през третото тримесечие на годината, подкрепен от стабилно търсене и активно ново строителство. Сделките там са 4408 за разлика от предходното тримесечие на 2025 г., когато те са били 4136 (ръст с 6,2%). Във Варна са вписани 3870 спрямо 3695 за второто тримесечие на 2025 г. (ръст с 4,5%), а в Бургас има почти равен брой сделки през третото – 2389, и второто тримесечие – 2388 на 2025 г.
След влизането на България в еврозоната брокерите на недвижими имоти очакват по-умерен ръст на цените и лихви около 3-3,5 процента. Това стана ясно по време на конференция за имотния пазар в еврозоната. „През 2026 г. очакваме плавна адаптация на имотния пазар към новата лихвена и регулаторна среда след въвеждането на еврото“, каза Александър Бочев, председател на Национално сдружение „Недвижими имоти“ (НСНИ).
Според него цените ще нарастват по-умерено - с около 5-10 процента на годишна база, лихвите постепенно ще се придвижат към 3-3,5 процента, а стабилността на еврозоната ще привлече повече частни и институционални инвеститори към България.
Източник: Телеграф