Приемането на еврото: Как Хърватия ограничи цените на стоки от първа необходимост

Хърватия е последната държава преди нас, която въвежда еврото през 2023 година. И преди това хърватите работят с единната валута. Сделките с имоти най-често се изчисляват така: 75% от депозитите са в евро. При заемите процентът е 50 на сто. Туризмът осигурява сериозен дял от брутния вътрешен продукт на страната, а най-честите посетители са от държавите от еврозоната. Властите в Загреб са категорични, че инфлацията, която се отчита в месеците след въвеждане на еврото, не е заради новата валута. За да гарантират, че хората с ниски доходи ще могат да си купуват основните стоки, изготвят списък на продукти със защитени цени. У нас също се говореше за нещо подобно, но всичко остана само като идея. Как работи тази мярка в Хърватия?

Годината на въвеждане на еврото в Хърватия се оказва една от най-трудните години в световен мащаб. Това е първата зима след нахлуването на Русия в Украйна. Световните пазари настръхват и заради несигурността инфлацията започва да расте драстично навсякъде. Хърватия не е изключение.

По данни на Евростат през декември 2022 г. скокът на цените надхвърля 12%. Подобни са стойностите и в първите месеци на 2023 г..

Разчетите на официалните власти тук в Хърватия показват, че ефекът на еврото върху инфлацията е под половин процент. Въпреки това се отчита скок на цените най-вече заради глобалните процеси, които се случват и повишаването на енергийните цени.

Следващите месеци инфлацията се поуспокоява, но остава висока. Стига се до бойкоти на магазини и бензиностанции. В момента поскъпването е около 4%.

За да се овладеят цените на някои стоки, в Хърватия управляващите решават, че ще изготвят списък с определен брой продукти, на които ще бъде наложена максимална цена.

На пазара Виктор пресмята, че неговите мандарини не са поскъпнали. Да има защитени стоки с пределни цени обаче е важно за него.

"Нашите цени са добри. Например 3 килограма мандарини за 2 евро. Супер е. Трябва да има ограничени цени, защото в някои магазини стоките много поскъпнаха. Това е добре за хората - за мен, за всички хървати е добре. Ще ви дам пример с шоколада. Големия шоколад преди беше 20 куни – 3 евро. Сега е 6 евро и 90 цента. В куни или евро трябва да се живее. Само трябва да има някакви граници за цените", казва той.

През 2022 г. списъкът със стоки с пределни цени включва само 9 продукта. С времето се добавят нови. В момента са 70, но се обсъжда да станат 100. Първоначално защитени са само хранителни стоки. По-късно се включват и хигиенни продукти. Шоколадът засега не се влиза в списъка. Стоките със защитени цени се разпознават по специалният надпис на рафтовете на магазините. На син фон е изписано „ограничена цена”. Тези цени се определят от държавата, като се прави проучване на пазара. Оказва се обаче, че когато веригите обявяват намаления, някои продукти на промоция често излизат по-евтино от онези с ограничена цена.

А потребители споделят: "Мляко, сирене, стоки за домакинството и хигиенни материали, бебешки пелини и месо. Добре е да има защитени стоки, но хората пазаруват предимно на намаленията. С намалението цените стават като защитените".

За икономистите тази мярка е непазарна. В дебелите учебници пише, че пазарът е този, който трябва да определя цените, а не държавата.

Проф. Марияна Иванов от Икономически факултет на Загребския университет посочва:

"Това е политическа, социална мярка, не икономическа. Правителството се опитва да защити стандарта на живот на хората с ниски доходи. За тях е добре, защото те не се страхуват, че цената на хляба утре ще скочи рязко. Но тази мярка не постигна особен ефект по отношение на общата инфлация. Ако не могат да вдигнат цените на определени стоки, търговците компенсират това, като завишават повече цените на останалите продукти. Така защитават печалбите си. А и когато изкуствено задържаш една цена, след време като паднат ограниченията поскъпването става много рязко".

Според Хърватската асоциация за защита на потребителите, мярката работи. Настояват освен малките етикети, на входовете на магазините да се поставя отделен ценоразпис на стоките със защите от увеличаване цени.

Председателят на Хърватската асоциация за защита на потребителите Ана Кнежавич казва:
"Идеята е много добра. Ще ви дам за пример Франция. Там най-голямата им верига въведе ограничение за цените на 100 продукта. Във Франция, където заплатите са много по-високи, веригата го направи сама. Това е важна мярка, защото има много пенсионери с ниски пенсии, както и работещи на ниски заплати. Нас, потребителите, не ни интересува, че има критики, че мярката не е икономическа. Оплакват се търговците и производителите. Правителството просто трябва да им каже – това е наше решение".

И от представителството на ЕК в Загреб определят мярката като добра. Андрея Чорич, зам.-ръководител на представителството на ЕК в Хърватия, посочва: "Мисля, че работи, защото гарантира цените на основни стоки да не скачат".

Стоките, които поскъпват най-много след въвеждането на еврото в Хърватия, са онези с ниски цени. Като кафето, което при преминаването от куни в евро би трябвало да струва 1 евро и 20 цента, но се оказва на цена евро и 50, че и повече. Именно за подобни „окръгляния” на цените трябва да внимават българските власти, съветват от хърватската асоциация за защита на потребителите. И предупреждават още - в първите дни на смяната на валутата търговците отказват да приемат едри банкноти. На хора с 500 евро в джоба им се е налагало да обикалят с часове магазините докато някой касиер се съгласи да ги приеме.