Бюджет 2026 е крачка към пропастта, трябва да се пренапише!

Бизнесът е притиснат да плати двойно повече. Това не е изсветляване, това е наказание, казва Иван Ненков - член на Постоянната комисия по бюджет и финанси в ОбС-Бургас и председател на Гражданско обединение "Бургазлии"

Ключови думи: иван ненков, бюджет 2026, обс бургас, комисия по бюджет и финанси, гражданско обединение бургазлии

- Г-н Ненков, един по-общ въпрос, какъв според Вас е Бюджет 2026?

- Без да преувеличавам това е смела крачка към пропастта. Дори и да има нещо правилно в него, неправилното е толкова много, че другото бледнее. Най-точно за мен го каза съветникът по земеделските въпроси на Президента Радев – г-н Явор Гечев, нарече го „бюджет без посока“. Това означава едно, оставаме там, където сме – последни почти по всичко.

- Има ли обективни пречки за правилното изготвяне на Бюджета?

- Като част от Европейския съюз, ние споделяме съдбата на другите страни-членки от съюза. За всеки, който следи международни новини, пазари и индустрия е ясно, че партньорите ни изпитват икономически проблеми, а индустрията им страда. Ние търгуваме с тях, най-големите стокообмени са именно с Европа. Логично е техните проблеми да станат и наши проблеми, и обратно. Това е едното!
Друго основно обстоятелство е, че това е първият бюджет в евро. Оправдано е „заскърцването“. Но дотук с компромисите! Убеждавани бяхме чрез брифинги, позиции на ресорни агениции и други, че всичко ще протече плавно с въвеждането на еврото. Плавно ли протича? Пак ще кажа – оправдано е да има проблеми по този нов път за България, но вместо да ги решаваме ние влизаме от скандал в скандал.

- Бихте ли ни посочили примери за такива скандали?

- Бизнесът, чрез своите излъчени представители отказа участие в Националния съвет за тристранно сътрудничество, т. нар „тристранка“ – държава, бизнес, синдикати. Това е прецедент!!!
Нали разбирате за какво става дума тук? Те не искат да седнат да водят разговор, а гражданите очакват трите страни вече да са се разбрали, да са дали решения на най-трудните проблеми и тези решения впоследствие да не взривят финансите на хората и държавата. Аз не мога докрай да разбера и нещо друго – 2% е ръстът на осигурителните вноски, който се предлага. Това от една страна ще направи така, че нетната или реалната заплата на работника да намалее, защото повече ще му удържат и от друга страна работодателите ще трябва да плащат също повече за осигуряване на служителите. Синдикатите доколкото разбирам подкрепят мярката, а имат претенцията да защитават работниците. От друга страна – работодателите нападат синдикатите, че не защитават работниците?! Това стана ясно поне от скорошно интервю на двама представители в национален ефир, които едва бяха озаптявани от водещите. За мен това е повече от странно поведение.

- Вашето мнение за увеличване на „данък дивидент“, ако може да ни дадете и пример?

- Не знам как да коментирам убедеността на някои депутати и т.нар „бюджетари“, че като вдигнели данък дивидент от 5 % на 10 % щели да изсветлят икономиката? Как? Логиката е отново обратна – ако намалиш данъка ще стимулираш един работодател да излезе на светло, защото ще му е изгодно, а не като го увеличиш. Ти му налагаш да плати по-голям данък и си мислиш, че той няма да крие доходи, абсурдно е. Категоричен съм, че това ще го потвърди всеки служител на НАП. Това е пример за детска наивност у законодателя, извинете ме за оценката. Пример: фирма с печалба 1000 лв., плаща 10 % корпоративен данък – 100 лв. От останалите 900 лв. сега се удържат 5% данък дивидент- 45 лв. Новият бюджет предлага 10% - 90лв. Защо? За по-малко от 200 милиона приходи? Това не е „изсветляване“, това е натиск върху частния бизнес, който ще търси начин да избегне плащането. Наивно и непрофесионално е да се вярва, че повишаването на данъците води до повече прозрачност. Не се заблуждавайте от ниските числа в моя пример, бизнесът реализира милиони и 10 % данък дивидент го поставя в незавидно положение.

- А какво се случва с разходите за отбрана, МВР, съдебна власт, за това много се говори?

- Те растат на хартия, но без реален резултат. Хърватия, например, използва част от бюджета за отбрана за двумесечна задължителна военна подготовка на младите мъже. Това създава резерв, дисциплина и национално самосъзнание! Хърватия обучава младите си, ние ги губим! В България подобна идея дори не се обсъжда. А сигурността на едно общество не се придобива само чрез „наливане“ на пари. По отношение на съдебната власт и МВР – там е същото, заплатите растат, но чувството за справедливост у хората намалява, нивото на сигурност по отношение на гражданите е пред очите ни – само примерът с ежедневните катастрофи е достатъчен.

- Какво ще се промени след 21 ноември, когато се ограничава дейността на „Лукойл“ ?

- Рафинерията в Бургас трябва да спре използването на руски петрол и да премине към други доставки. Проблемът е, че държавата не подготви прехода. Няма резервен план, няма буфери. Това означава по-малко производство, напрежение на пазара и по-ниски приходи от акцизи и корпоративни данъци. Ограниченията върху Лукойл може да струват стотици милиони лева пропуснати приходи. Забраните не пълнят бюджета! Някой мисли ли за работещите в комбината? А за служителите по бензиностанциите и съпътстващата инфраструктура на завода?

- Ако трябва да предложите едно нещо, което да се случи с Бюджет 2026, какво би било то?

- Да бъде пренаписан. Не може да си позволим Бюджет, който да е „горе долу“ правилен. Така предложеният Бюджет представлява инсрумент за оцеляване и нищо повече.