Тежка секира за хората с 2 апартамента
В условията на растящи цени и ограничено предлагане на жилища в Европа, данъчната политика се превръща в ключов инструмент за справяне с недостига.
В България, макар все още да не се говори за жилищна криза, достъпността на имотите започва да се влошава, особено в столицата. Това поставя въпроса: трябва ли собствениците на повече от един имот да плащат по-високи данъци?
Европа в недостиг – България на ръба
Недостатъчното ново строителство в почти всички европейски държави води до дефицит на жилища, покачване на цените и наемите, и затруднен достъп за широк кръг потребители. В България ситуацията е по-балансирана, но последната година показва тревожни тенденции – особено в София, където цените достигнаха нива, непосилни за мнозина.
„Колкото повече хора се концентрират в София и другите големи градове, толкова по-голяма ще е нуждата от жилища там“, коментира Ирена Перфанова пред Bloomberg TV Bulgaria.
Данъчната тежест – инструмент за достъпност
Една от често обсъжданите мерки в ЕС е именно данъчното облагане на допълнителни имоти. Целта е да се стимулира използването на жилищата по предназначение – за живеене, а не за спекулация или дългосрочно задържане.
В България високият процент на собственост и остарелите данъчни оценки създават дисбаланс. „Планираното увеличение на данъчните оценки през 2026 г. ще засегне най-вече собствениците, които държат имоти неизползвани или необитавани“, пояснява Добромир Ганев. Втори имот – лукс или отговорност? Идеята е проста: ако притежаваш повече от едно жилище, трябва да поемеш по-голяма данъчна отговорност. Това би могло да насърчи собствениците да пуснат имотите на пазара – чрез продажба, отдаване под наем или завършване на недовършени жилища. „Повишението на данъчните оценки може да накара тези собственици да действат“, допълва Перфанова. Според нея това ще спомогне за социалното предназначение на жилищата и ще увеличи достъпността. Какво показват данните? - Евростат измерва достъпността чрез индекс, който отчита съотношението между доходите и разходите за жилище. - В ЕС около 10% от хората отделят над 40% от дохода си за жилищни нужди – далеч над препоръчителните 30%. - В България значителна част от доходите отиват за консумативи – ток, вода, парно – което допълнително натоварва домакинствата. Решения отвъд данъците Макар данъчната политика да е важна, експертите подчертават нуждата от комплексен подход – насърчаване на строителството, подкрепа за младите семейства, и стимули за задържане на хората в региони с по-ниски цени. „Ако държавата насърчава задържането на хората в тези региони, натискът върху големите градове ще намалее“, казва Ганев.