От вчера България пое курс към запазване на лева

Има нещо, което се разпространява от уста на уста в последния месец, и което изглежда твърде конспиративно, за да бъде възприето сериозно. Това е мълвата, че от най-високо място е решено евро в България да не се въвежда. Основен неин носител е огромна мрежа от доброволци, създадена на пръв поглед спонтанно в началото на септември, за да събират подписи за нов референдум за спасяване на националната ни валута.

През по-голямата част от времето тази мрежа действаше хем много добре организирано и стройно - което е твърде странно за спонтанна група от разнородни хора, събрали се набързо. Хем достатъчно дискретно, за да не ѝ обръщат внимание големите либерал-глобалистки медии, които денонощно сънуват евро. Според последни данни вече са положени близо 400 000 подписа, което е рекорд.
Връхна точка на въпросната организация бе пресконференция на 22 септември в БТА, на която инициативният ѝ комитет се осветли пред гражданството. Неговите лица бяха познати и до този момент на радетелите за спасяване на лева, но оставаха в сянката на големите протести, окупирани все от партия „Възраждане“ и гласовития ѝ вожд.

В предпоследния понеделник на септември известни личности, сред които икономистът Румен Гечев, братята боксьори Тервел и Кубрат Пулеви, Нешка Робева и адвокатката Румяна Ченалова, се появиха в голямата зала на държавната телеграфна агенция, за да разкажат как ще бъде запазен левът. Самият факт, че бяха пуснати там да говорят точно тези „скверни“ неща, е нещо също много симптоматично за държава, в която всеки глас против еврото е уж запушван по всички направления, с всички средства и по всички разклонения на властта.

Ако изключим обичайната словесна алабалистика, която един защитник на лева очаквано би изрекъл, включително и дежурните при такива поводи тиради срещу Украйна и във възхвала на руските зверства там - за да се възрадва русофилското мнозинство в страната, г-жа Ченалова бе забележимо категорична в две неща. Че този път референдум против еврото ще има и че той ще се проведе през януари. Тя дори описа как ще изглежда България към този момент: „Ще са в обръщение както левове, така и евро, бордът ще е вече премахнат, затова в референдума ще питаме дали хората искат веднага с обявяването на лева като единствена валута и незабавно възстановяване на борда, за да не изпаднем в ситуацията на 1996-1997 г.“

Кое ѝ дава увереност да е толкова категорична г-жа Ченалова на разкри. Като юрист, макар и в последните години минал в пистата на политическото говорене, обаче тя винаги е правила впечатление на човек, който се държи много премерено и знае какво казва. Нейната убеденост в предстоящия референдум, още повече и за времето, когато ще се проведе, бе другата червена лампичка за обикновените хора, след обхождащата страната мълва - че влизането в еврозоната не е предрешено; че публичната врява „евро или смърт“ не е нищо повече от фасада, зад която текат съвсем други любопитни процеси.

Но ако за широката общественост всичко това е подействало изненадващо, за запознатите с кухнята на събитията то е просто елемент от цяла поредица действия за съхраняване на лева, започнала още в началото на тази година. Повечето от тях „Флагман“ описваше в реално време: „България пак отлага еврото. Този път май завинаги“ - още от края на януари, и „Контрадезинформация за еврото“ - от 24 май. Основната есенция в тях е, че политическият ни елит не иска да унищожава българския лев, но е силно притиснат да го направи от бюрократите в Брюксел.

През януари и Бойко Борисов, и финансовата министърка Теменужка Петкова твърде изненадващо обявиха на висок глас, че страната е на практика в сериозен финансов колапс. „Ситуацията е тежка“, „предстоят тежки изпитания“, „българските граждани трябва да платим сметката за неразумното управление на публичните финанси през последните три години“ - изрече г-жа Петкова.

„Бюджетът за 2025 година е фалшив“,, „фалшиви са и цифрите, заложени в него“, „вътре има дупка от 18 милиарда лева, която не ни позволява да влезем в еврозоната“, „ще отворим фискалния резерв на страната, за да я запушим“ - това пък обяви Бойко Борисов. Фискалните си резерви отварят обикновено държави, които са във война - така направи Украйна през 2022 г.

За да е съвсем категорична ситуацията, в същото време думата взе и някогашният министър на финансите Симеон Дянков, който в последните две години отново е в атмосфера на дружба и сътрудничество с Борисов. „България не само няма да въведе евро през 2026 г. - каза той - но се и отдалечава от еврозоната с две или три години“. 

Цялото това така гръмко говорене през януари някак не приличаше да е насочено към българската аудитория. По-скоро изглеждаше като изпратено към бюрократите в Брюксел - да чуят добре и да се вразумят: Зле сме, оставете ни намира, за да не повлечем и еврозоната с нас, както за малко не направи някога Гърция.

Два добре информирани източника от правителството разказаха пред „Флагман“, че още в края на 2024 година политическият ни елит е бил подложен на огромен натиск „от три жени в Брюксел“ да състави „широко правителство“. Указанието е било в него да влязат колкото се може повече партии, които се колебаят по въпроса за еврозоната, за да бъдат мотивирани по съответен начин да подкрепят унищожаването на лева. Крайната цел е била въпреки жалкото си икономическо и финансово състояние страната да бъде засилена през бърза писта към въвеждане на общата европейска валута. Това обяснява появата в коалиционния кабинет „Желязков“ на ИТН и БСП.

Хората на Слави, макар и твърди привърженици на ЕС и всички техни структури, вярваха, че въпросът с еврото трябва да се реши на референдум. Но след влизането във властта изведнъж спряха да вярват в това. БСП пък винаги е заемала разкрачена позиция - подкрепяме еврото, но само когато страната е напълно готова. След като се настаниха в правителството, бившите комунисти изведнъж провидяха в държава с 18-милиардна дупка в бюджета най-готова да въвежда евро.

България може и да е бедна, с инфлация, която надхвърля изискваните от еврозоната 3%, но е ценна с важен свой капитал - валутния борд, в който са акумулирани 78 млрд. лева. Това е факт, независимо, че безразборното му използване от хора като Костадин Костадинов под път и над път за свои политически цели го девалвира достатъчно в масовото съзнание. Европейската централна банка (ЕЦБ) се нуждае в момента животоспасяващо от тези български милиарди.

През 2024 година ЕЦБ отчете най-големия в историята на съществуването - своето и на валутата евро, дълг - €7,9 млрд. Той все още не изглеждаше толкова голям, като се има предвид броя държави, които са в еврозоната. Към октомври 2025 г. обаче дългът вече е близо €17 млрд. И продължава да нараства като лавинообразна спирала. Икономиката в еврозоната е в стагнация. Еднопосочните мита, които Тръмп успя да прокара в съгласие (!) с Урсула фон дер Лайен, в момента действат пагубно и още повече свиват промишленото производство на държавите, които имат най-голям износ за САЩ: Ирландия, Германия, Италия и Франция. Всички те не просто са част от еврозоната, тук са нейните основни двигатели. Възприемането на този клуб като „групата на богатите и успелите“ се движи все още само от масовата инерция, която не се интересува от конкретните статистически данни.

Милиардите от валутния борд на България, които страната ни е длъжна да депозира в ЕЦБ като своя вноска за участието си в „клуба на богатите“ (понеже тя други налични и свободни пари няма), ще покрият дълга на ЕЦБ за миналата и тази година. Какво ще правят в общата европейска банка следващата няма яснота. Европейският съюз в момента се намира в най-трудния период от създаването си - от една страна е притискан от войната в Украйна, за която отделя огромни средства. От друга - от новата американска администрация в Белия дом, която не крие неприязънта си към това образувание, последното, в което все още на власт са хора, поставени там от личните врагове на г-н Тръмп - всеизвестните 80-90-годишни милиардери от Давос.

ЕЦБ се управлява от две от въпросните „три жени“, които в края на миналата година са притискали политическия ни елит да вкара страната в еврозоната въпреки всичко, според източниците на „Флагман“ - председателката Кристин Лагард и шефката на надзорния съвет Клаудия Бух. Последната е германка, също както и третата жена от въпросната група - Урсула фон дер Лайен. Някога ГЕРБ бе създадена с огромната финансова и логистична подкрепа на германската фондация „Конрад Аденауер“, което обяснява сериозното германско участие в този натиск.

Опитът през януари на българския политически елит с гласовити изявления да се отърси от европейския рекет за еврозоната обаче не просто не постигна успех. Той доведе до още по-голям натиск. С това, според източниците на „Флагман“, се обяснява почти диктаторската атмосфера по отношение на еврозоната, която се настани в България след това. Всеки глас в защита на лева бе запушван, референдумът на „Възраждане“ бе отхвърлен, искането на президента за провеждане на допитване дори не бе разгледано от парламента, всеки опит да се отвори дискусия по темата в националните медии бе пресичан.

Това бе необходимата картина за пред Брюксел, че заповедта се изпълнява безпрекословно. Зад нея обаче се появиха два инициативни комитета в защита на лева, които в страна с подобна авторитарна дисциплина по темата се ползваха със завидна свобода на действие. Единият, зад който стоят журналистът Недялко Недялков, чиято доскорошна медия ПИК бе купена от медийния конгломерат на Пеевски, и някогашният депутат от БСП Страхил Ангелов (гласувал навремето за назначаването на Пеевски за директор на ДАНС), получиха НДК, за да се съберат със своите съмишленици. Другият около Ченалова пък безпрепятствено събра стотици хиляди подписи из страната и му бе даден национален ефир чрез държавната БТА.

Ако приемем дежурната теза, която се развива в опозиционното пространство, че в България нищо не може да се случи без съгласието на господата Пеевски и Борисов, то как да се обяснят въпросните две случки. НДК е на пряко подчинение на министерството на културата, само едно обаждане от което би затръшнало вратите на всякакви привърженици на лева. БТА се финансира от държавния бюджет, парите ѝ се гласуват от Народното събрание. Макар на книга независимо юридическо лице, на практика е достатъчно едно обаждане от Наталия Киселова, за да застане директорът ѝ Кирил Вълчев мирно и да не пусне вътре нито Ченалова, нито Нешка, нито братята Пулеви, за да сквернословят това лачено евро.

„Те са три жени, облечени в много власт, което ги прави опасни, но подцениха желанието на българския политически елит да запази лева, и способностите му да ги изиграе, за да постигне целта си“, коментират източниците на „Флагман“. „Докато на българите организирано бе подхвърлена статия в „Уолстрийт джърнъл“, и всички я анализираха, представители на елита преговаряха със САЩ, но на друго ниво и по друга тема - вързването на българския лев към американския долар в рамките на валутен борд“, казват те. Според тях единственият елемент, който до вчера липсваше, за да придобие картината пълнота, бе измислянето на голяма политическа криза в страната, насред хаоса от която да бъде пуснат референдума за лева. Тя е вече факт. Някой вярва ли наистина, че циганската махала в Пазарджик (а не друга, по-важна цел) има силата да събори правителството!?

Във вторник Николай Бареков, който се позиционира уж като голям противник на властта, но пък именно пред когото наскоро Бойко Борисов реши да се изповяда, вече опипа почвата за това, което предстои да се случи. „Понеже изборите стават неизбежни, най-добре е да поискаме отлагане на влизането ни в еврозоната за 6 или 12 месеца, защото трудно можем да понесем всичко наведнъж. Затягайте коланите, иде турболенция. Блатото с крокодили и анаконди ще се разплиска“, написа той.

Днес, също тъй (не)очаквано пък НСИ публикува най-новите данни за годишната инфлация в България, които само до вторник бяха най-дълбоко пазената тайна. Оказа се, че тя е 5,6%, с цели два повече от изискването за еврозоната. Чакаме с нетърпение какво ще се оповести в следващите дни, което да още повече да разбуни „блатото“, за да има повод еврото да се отложи. Но в ерата на Доналд Тръмп това ще е вече завинаги. А един ден може би ще благодарим на съдбата, че в най-турбулентни за Европейския съюз и света времена сме запазили финансовия си суверенитет.