Кризата с боклука в Италия и ролята на мафията: Защо управлението на отпадъците е апетитен бизнес

„Криза с боклук“, „мафия“, „рекет“, „корупция“, „еко катастрофа“ – не, не става въпрос за София, а за Неапол. Това е историята как боклукът става злато за мафията и десетилетия наред на Апенините няма воля за решаването на този проблем. След земетресението в южния италиански град през 1980 г.  известната престъпна групировка „Камората“ пренасочва дейността си – от наркотици към отпадъци, които са по-доходоносни и по-малко рискови, пише бТВ.

Парите идват, защото отпадъците се третират по незаконен начин – заравят се безконтролно, смесват се с индустриални, медицински и битови отпадъци и често се изгарят, за да се прикрият следите.

Години по-късно схемата е разкрита - тя включва фалшиви фирми, укриване на документи и подкупване на чиновници и политици. Мафиотски структури контролират или влияят върху фирми за управление на отпадъци, които декларират, че преработват или съхраняват отпадъците легално, но реално ги изхвърлят на нерегламентирани места.

Кога ще се нормализира сметопочистването в София? Властите с категоричен отговор

Разследвания на „Европол“ показват случаи на незаконно изнасяне и приемане на опасни отпадъци между държави в ЕС.

„Земя на огньовете”: География на кризата 

Епицентър на кризата с боклука в Италия е регионът Кампания, в който е и Неапол. Той става познат като „Земя на огньовете“ заради масовите палежи на отпадъци. Към 2008 г. са идентифицирани над 5000 незаконни сметища само в този район.

Гледката може лесно да се опише – препълнени депа, провалени планове за интегрирана система, лоши търгове, недостиг на инсинератори, „екобали“ оставени с години, плюс системно незаконно депониране. На този фон „Камората“ печелят милиарди, а държавата си затваря очите.

Последствията не закъсняват. Само едно десетилетие по-късно здравните власти в Южна Италия отчитат драстично увеличение на раковите заболявания, включително при деца. Дълго време местните власти и държавата пренебрегват проблема или се фокусират само върху битовите отпадъци, а не върху индустриалните и токсичните.

През 1994 г. е обявено извънредно положение, но резултати не са трайни, а мафията укрепва позициите си в сектора. След масови протести през 2014 г. е приет специален закон, който криминализира изгарянето на незаконни отпадъци и се засилват санкциите за незаконната дейност в сектора.

Последните данни разкриват катастрофална картина - през 2024 г. в Италия са регистрирани 40 590 престъпления, свързани със замърсяването на околната среда или ръст от 14,4% спрямо предходната година. Това означава средно 111 престъпления дневно.

Въпреки че схемите отдавна са известни, италианската еко-мафия отчита рекорден ръст и обороти от 9,3 млрд. евро през 2024 г., показват официални данни на екологичната организация Legambiente.

Българската следа

България също е засегната от нелегалните схеми за износ на токсичен боклук от Апенинския полуостров. Хиляди тонове италиански отпадъци стигнаха и до нашата страна.

Документирани са множество случаи на незаконен внос на отпадъци от Италия, често маскирани като материали за рециклиране.

Справка показва, че:

• През 2019 г. в гара Леко, карабинери откриват 17 вагона с 600 бали боклук, предназначени за България;
• В Плевен са складирани 9000 тона бали от Италия през последните 3 години;
• Във Варна, Бургас и Враца са открити контейнери с италиански отпадък, маскиран като суровина за рециклиране;
• Свързаните фирми са „Дентиче Панталеоне", „Еcoexport" на Серджо Гозза и неаполитанската „Vibeco" - всички разследвани за връзки с „Камората“.

През 2020 г. главният прокурор в България по това време Иван Гешев потвърждава: „Проблемът с боклука е основно от Италия. В един момент може да се окаже, че някои казуси са общи, имат общ първоизточник като вносител на боклука".

През последната седмица кризата с боклука в София често се сравнява с тази в Италия. Говори се за „мафия“, „рекет“ и „запалени камиони“.  И докато предстои развръзката на „столичния сценарий“ е хубаво да се напомни, че В Италия има и друг пример - в Пармa се демонстрират високи нива на разделно събиране, контрол и санкции. Над 80% от градския отпадък се рециклира.