Земята е в "опасна зона": Седем от девет жизненоважни системи на планетата преминаха критичната граница

Светът се намира на ръба на сериозен екологичен срив – седем от девет ключови системи, поддържащи стабилността на планетата, вече са преминали безопасните си граници, предупреждават учени от Потсдамския институт за климатични изследвания в най-новия доклад Planetary Health Check 2025.

Последните анализи потвърждават, че Земята е навлязла в „опасна зона“ за повечето от своите биофизични системи. Нарушени са климатичният баланс, биосферната цялост, кръговратите на азота и фосфора, използването на сладка вода, промените в земеползването, замърсяването с химикали и пластмаси, както и – за първи път – стабилността на океаните. Единствено озоновият слой и атмосферните аерозоли засега остават в относително безопасни граници.

Учените посочват, че океаните вече не могат да изпълняват напълно функцията си на климатичен буфер. От началото на индустриалната епоха те са абсорбирали около 30% от въглеродните емисии, което е довело до покачване на киселинността им с близо 30% и спад в pH стойността с приблизително 0,1 единица. Това изменение оказва сериозно въздействие върху коралите, мидите и морския планктон, чийто калциеви структури се разпадат при по-висока киселинност.

Докладът предупреждава, че комбинацията от три процеса – повишаване на температурата на океаните, намаляване на кислорода и окисляване – създава „смъртоносен триъгълник“, който заплашва морските екосистеми. Според учените това води до промени в рибните популации, разрушаване на кораловите рифове и намаляване на способността на океаните да улавят въглерод.

Климатичните изследователи подчертават, че преминаването на тези „планетарни граници“ не означава незабавен колапс, но представлява натрупване на риск и увеличава вероятността от достигане на така наречените точки на необратими промени. Те могат да доведат до каскадни ефекти, при които сривът на една система задейства поредица от други.

Около 60% от сушата на планетата вече се намира извън локално безопасните екологични граници, показват пространствени модели. Най-силно засегнати са районите, подложени на урбанизация, обезлесяване и интензивно земеделие. Според изследователите основният извод е, че човечеството навлиза в етап, в който последствията вече се усещат пряко – от топенето на ледените шапки и засушаването до честите бедствия и загубата на биологично разнообразие.

Учените подчертават, че възстановяването на планетарната устойчивост изисква системен подход: ограничаване на емисиите, намаляване на замърсяването, възстановяване на екосистемите и устойчиво управление на природните ресурси. Те припомнят, че международният успех на Монреалския протокол, довел до възстановяване на озоновия слой, показва, че глобални усилия и политическа воля могат да променят хода на кризата.

Докладът заключава, че човечеството вече не може да разчита, че природните системи ще се саморегулират. Планетата е навлязла в нова епоха, в която бъдещето ѝ зависи изцяло от решенията, които хората ще вземат през следващите десетилетия, пише fakti.bg.