Измряхме или емигрирахме : Населението на България падна под 6,5 млн.
Над 700 000 българи живеят в други държави в Европа. Най-многобройна е диаспората ни в Германия - 371 128 души към 1 януари 2024 г. На второ място е Испания със 112 834 български граждани, живеещи там. 60 494 българи живеят в Нидерландия, 48 659 - в Италия, 13 021 - в Чехия, пише Лупа.бг.
Това показват данни на Националния статистически институт, публикувани в изданието "Население и демографски процеси в България през 2024 г.". За 20 години ситуацията с емиграцията значително се е променила, макар че за някои страни пикът е достигнат преди години, след което следва отлив. През 2005 г. в Австрия е имало 6284 българи, а през 2024 г. вече са 39 830. Българите в Германия са се увеличили почти десет пъти за този период. От 536 през 2005 г., българите в Дания стават 12 427 души през 2022 г.
В Испания пикът е през 2008 г., когато там живеят 154 886 българи. В Италия най-много българи е имало през 2020 г. - 56 645 души. Най-малката диаспора в тази статистика е в Латвия - 130 души, но през 2005 г. там са били само 26 българи. Голям отлив има от Португалия. През 2012 г. там е имало 8606 българи, а сега са 4394 души. Основните демографски данни за България през изминалата година са известни. Към 31 декември 2024 г. населението на България е 6 437 360 души. В сравнение с 2023 г. населението на страната намалява с 8121 души, или с 0,13%, което на фона на демографската катастрофа направо може да мине за добра новина. 13 002 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина.
Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (16,9%), Обединеното кралство (13,9%) и Франция (8,9%). Както е обичайно за последните години, входящият поток е много по-голям. 52 189 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. От тях повече от половината - 51,5% са граждани на страни извън Европейския съюз, а 13,6% идват от ЕС. 34,9% са хора с българско гражданство, които се завръщат в страната. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (21,8%), Украйна (16,6%) и Сирия (10,5%).
Огромната привидна сложност на политическата действителност в България отпреди две десетилетия днес е сведена до няколко прости и понятни очевидности: криза в основанията, криза в перспективите, криза в мотивацията, обществена нетърпимост към досегашните форми на политически живот. И всичко това може да се изрази с една проста диагноза – окончателна и непоправима идейна изчерпаност, сега вече става практически очевидно това, което е било теоретически ясно винаги, а именно, идейната нищета никога не е можело да бъде компенсирана с никакви тактически и медийни хитрувания.
Обществото е надраснало политическата си система и не желае по-нататък да се примирява с нея. Обществената неприемливост е очевидна, възможностите за манипулация са изчерпани, България не приема днешната политика и иска тя да е друга. В този смисъл невъзможността да се продължи по-нататък с досегашни средства – това е безусловната изходна точка. Можем да заявим съвсем просто – дошло е време, когато трябва да си спомним поуките от нашата дълга история, и първата поука е, че нашето съществуване като нация може да бъде резултат само на целенасочена националноосвободителна борба.
Формите на тази борба са исторически обусловени, те могат да бъдат случайни, да се определят от превратностите на международната политика, от особеностите на текущата геополитическа ситуация. Но националноосвободителната борба по същество ще започне и не може да не започне, тъй като българите са заплашени от загубата на своята историческа свобода и идентичност, заплашени са - и то от днешните български компрадорски антинационални елити - да загубят своята автентична държавност.
Социалният въпрос, в цялата му драматичност като императив за опазване на самата социална тъкан на обществото, и националният въпрос, който ни задължава да започнем и да водим борба за нашата национална държавност като дом на нашата обща свобода – това са двата въпроса, които според нашето дълбоко убеждение са императивите, които са определяли досега и занапред ще определят в още по-ясна степен възможностите за нашите политически взаимодействия за в бъдеще.
В резултат от процесите в управлението на българската държава, България изпитва не просто текуща икономическа, социално-политическа и културна криза, но и навлиза в период на наближаваща - и то в близко бъдеще - истинска катастрофа. Никакви пропагандни хитрости и никаква медийна и политическа риторика не могат да прикрият очевидността -
а тя е, че България е в навечерието на истинска пълно мащабна морална,
национална
и държавна катастрофа.
Амин!
Ако не им дават кредити които да не плащат, никой няма да ходи в Европа...