Шест космически мистерии, които с години нарушават съня на астрономите

Нашият космос понякога изглежда като една невъзможно огромна фабрика, която просто изпомпва мистерии. Колкото по-дълбоко се вглеждаме, толкова повече научаваме – но всяко ново откритие поражда множество нови загадки за решаване, подобно на рояк от очарователни научни пчели. 

Междувременно някои наболели въпроси продължават да съществуват през десетилетията, устоявайки на най-добрите ни опити да ги разрешим, пише ScienceAlert, цитиран от ГласНюз.

Ето селекция от някои от любимите ни мистерии, които Вселената може да предложи.

Проблемът на Хъбъл

Астрономите знаят, че нашата Вселена се разширява постоянно от самото си създаване преди 13,8 милиарда години. Но измерванията на скоростта на това разширяване, известна като константата на Хъбъл, показват различни стойности.

За да измерят скоростта на космическото разширяване, учените използват данни, получени от изучаването на космическия микровълнов фон (CMB). Това е така наречената първа светлина на Вселената, която все още съществува.

От друга страна, за да определят константата на Хъбъл, учените използват променливи звезди от типа цефеиди и свръхнови от тип Ia. Яркостта на тези обекти е известна и те излъчват относително постоянно количество светлина. Следователно, астрономите могат да определят разстоянието им.

Измерванията, използващи космическото микровълново фоново лъчение, показват, че Вселената се разширява със скорост от приблизително 67 километра в секунда на мегапарсек. Втори метод на измерване обаче предполага, че константата на Хъбъл е приблизително 73 километра в секунда на мегапарсек.

1 мегапарсек е 1 милион парсека. Един парсек е 3,26 светлинни години. Една светлинна година е 9,6 трилиона километра.

Разминаването в скоростта на разширяване на Вселената се нарича проблем на Хъбъл. Учените са предложили няколко теории, за да обяснят този проблем, но все още няма консенсус.

Бързи радиовзривове

Първият бърз радиовзрив е засечен през 2007 г. Това е мощен изблик на радиоизлъчване, продължил само няколко милисекунди. Въпреки това, събитието освобождава 500 милиона пъти повече енергия от Слънцето. Оттогава астрономите са открили хиляди от тези странни събития и тяхната мистерия остава неразгадана. 

Повечето бързи радиовзривове възникват извън нашата галактика Млечен път и се случват само веднъж. Някои от време на време се повтарят.

Учените смятат, че тези странни явления може да са причинени от магнетари - неутронни звезди с най-силните магнитни полета във Вселената. Но дори и това да е вярно, дали магнетарите са единствените източници на бързи радиовзривове? Факт е, че някои от тези събития се случват на места, където магнетари липсват. Също така не е ясно защо някои бързи радиовзривове се повтарят.

Тъмна материя

Когато астрономите надникнали в най-ранното минало на Вселената, те открили нещо странно. Количеството обикновена материя във Вселената, съставена от атоми и известни частици, не можело да обясни гравитацията, необходима, за да изглежда Вселената такава, каквато я има.

Ако съществуваше само обикновена материя, галактиките щяха да се въртят по-бавно, а галактическите купове щяха да се разпръскват. Освен това, кривината на пространство-времето около масивни обекти е твърде изразена, за да бъде просто следствие от гравитацията на обикновената материя.

Нещо създава допълнителна гравитация, приблизително пет пъти по-голяма от тази, създавана от обикновената материя. Това нещо обаче взаимодейства с обикновената материя само чрез гравитацията и не може да бъде видяно.

Учените са нарекли този невидим компонент на Вселената тъмна материя. В продължение на близо 100 години астрономите се опитват да разберат какво представлява и от какви частици се състои. Но засега това остава една от най-големите мистерии на космоса.

Обектът на Хог

Сред милиардите галактики във Вселената има някои наистина странни. Но сред тези странни обекти, обектът на Хоаг се откроява.

Това е името на необичайна галактика, разположена на приблизително 600 милиона светлинни години от нас и притежаваща странна структура. Галактиката се състои от перфектно симетричен пръстен от млади звезди и области на образуване на звезди с диаметър приблизително 120 000 светлинни години.

Вътре в пръстена се намира жълта сфера от по-стари звезди с диаметър приблизително 17 000 светлинни години. Сферата и пръстенът са разделени от приблизително 58 000 светлинни години почти напълно празно пространство.

GRB 250702B

Това е нещо ново и е абсолютен фурор. GRB 250702B е гама-лъчев изблик, засечен през юли 2025 г. Гама-лъчевите изблици са най-силните и мощни експлозии, които сме виждали във Вселената, пламтящи с най-енергичната форма на светлина - гама-лъчение. Те обикновено се произвеждат или от масивни звездни ядра, колапсиращи в черни дупки, или от сблъсък и сливане на неутронни звезди.

Преди откриването на GRB 250702B, само шепа гама-лъчеви изблици са били наблюдавани, които са продължили повече от няколко минути. Един изключителен изблик, наблюдаван през 2011 г., е продължил няколко часа.

GRB 250702B изглежда е продължил цял ден, с повтарящи се изригвания на гама-лъчева активност.

Учените в момента научават повече за галактиката, от която произлиза изригването, за да разберат по-добре как се е случило събитието, така че може би ще имаме късмета да получим някои отговори сравнително скоро.

Деветата планета

Някои астрономи смятат, че друга планета в Слънчевата система може да се крие далеч отвъд орбитата на Нептун, осмата и последна планета от Слънцето.

Този регион на Слънчевата система съдържа милиони малки ледени обекти. Някои от тях са групирани по такъв начин, че изглежда вероятно да са били преместени от гравитацията на невидима планета.

Астрономите смятат, че тази планета има приблизително пет пъти по-голяма маса от Земята и завършва една обиколка около Слънцето за приблизително 5000 години, в сравнение с 365 дни за Земята.

Но търсенето на хипотетичната Девета планета досега е било неуспешно. Някои учени смятат, че такава планета не съществува, докато други настояват за обратното, така че търсенето продължава.

Какво не знаем

Ако има едно нещо, за което сме напълно в неведение, когато става въпрос за космос, това е огромният обхват на всички неща, които тепърва ще откриваме. С появата на по-големи и по-мощни инструменти, с усъвършенстването на технологиите ни, ще се увеличава и способността ни да виждаме детайли, за чието съществуване дори не подозираме.

Намираме се в най-добрия период досега за разбиране на Вселената и оттук нататък само ще се подобряваме.