Сателитите на Starlink започнаха да падат на Земята, опасни ли са?

Всеки ден до четири спътника на Starlink на Илон Мъск падат на Земята. Джонатан Макдауъл, астроном в Центъра за астрофизика Харвард-Смитсониън в Съединените щати, е регистрирал средно между един и два на ден през 2025 г. По-тревожно е, че се очаква тази цифра да се удвои с изстрелването на нови апарати в орбита. С тази скорост по пет на ден може да се превърне в норма, поради разширяването на SpaceX.

Днес около Земята обикалят приблизително 20 000 обекта, включително 12 000 активни спътника. От тях 8500 принадлежат на Starlink. Според данни от технологичния блог Datafeature, тази цифра може да се увеличи пет пъти до 2035 г. Предполага се, че апаратите Starlink, чийто живот е пет години, се разпадат напълно в атмосферата, като по този начин се избягва падане на земята. Но, теорията не винаги изглежда вярна. В социалните мрежи се множат видеа на светещи обекти, които се носят по небето и се насочват към Земята, смесвайки тревога и очарование. Експертите успокояват: те се кълнат, че технологията не представлява опасност за хората. Въпреки това, вече са причинени материални щети, какъв е реалният риск?

През юли 2024 г. парче отломки от капсула Dragon на SpaceX с площ от един квадратен метър, съставено от метал и въглеродни влакна, беше открито в отдалечен имот в западна Северна Каролина. Месец по-късно близо до ферма в Канада беше намерено 2,5-килограмово парче от спътник Starlink . Това смекчи оптимизма на инженерите.

Тези инциденти не пречат на Джонатан Макдауъл да спи спокойно. „ Не се притеснявам за повторните влизания на Starlink в атмосферата. Те на практика се стопяват напълно“, каза той пред "The Debrief". Изследователят въпреки това признава, че увеличаването на броя на повторните влизания на тези технологии в атмосферата през последните месеци налага повишена бдителност.

„Ако вземем предвид и устройства, които не принадлежат на Starlink , рискът ме кара да се чувствам неудобно“, признава астрономът. Неговото предложение: да се забрани „неконтролираното повторно интегриране на космически обекти с тегло над един тон“, като се насочат към определени конкурентни спътници или ракетни степени, изоставени на произвола на съдбата им.

Въпреки че контролираните орбитални излизания на Starlink не представляват пряка заплаха за обществеността – поне засега – учените са загрижени за въздействието на тези устройства върху околната среда . Когато изгорят, те отделят алуминиев оксид – съединение, което може да нагрее горните слоеве на атмосферата и да промени нейния химичен състав.

Самият Джонатан Макдауъл признава, че „ако текущите изследвания разкрият, че вече причиняваме щети на атмосферата, ще трябва да преосмислим стратегиите си за обезвреждане “.