Безпътен Пазарджик поема пак към избори

Сиви олющени сгради около порутени тротоари. И между тях плеяда шарени предизборни плакати. Така изглежда в момента Пазарджик, където тази неделя ще има избори. Но малцина са онези, които се интересуват от тях. Обстановката нито е предизборна, нито празнична. Поредният епизод от дългата, безпътна сага на обещания и застой в този иначе областен център включва 597 кандидати за 41 места. Кампанията свършва след броени часове, но енергията по улиците бе ниска от първия ѝ ден. А очакванията на електората — нулеви.

Градът е сякаш заседнал в последните години на социализма. Родее се повече с българския северозапад - най-бедната част на страната. Близостта до столицата очевидно не му влияе никак, освен че редовно я захранва със свежо младежко. Цели паралелки нямат търпение да мине абитуриентския бал, за да се изнесат най-сетне от Пазарджик. Повечето — практически завинаги. На този фон изборите в неделя са просто формалност. Дори изредилите се в последните дни политически лидери от София обличаха обещания в равнодушен патос, за да не оставят никакво съмнение, че сами не си вярват.

Защо Пазарджик стои на място, докато другите областни градове наоколо се развиват? Обяснението е в комбинацията от структурни и човешки фактори. Географски, градът е идеален за логистика и туризъм. Но вместо да привлича инвеститори, е парализиран от политическа фрагментация и най-елементарно интересчийство. Раздробените общински съвети създават нестабилни коалиции, подчинени основно на личностни интереси. Това прави невъзможно вземането на дългосрочни решения.

През 2023 година населението и местният бизнес решиха да приключат с безвремието на властвалия три мандата кмет Тодор Попов и го наказаха, избирайки издигнатия от ПП-ДБ Петър Куленски. Времето на г-н Попов бе белязано от съмнения за корупция и от едно убийство в администрацията му - на началничката на неговия кабинет Татяна Стоянова. То бе извършено преди точно 10 години, но и до момента остава неразкрито. Единственото, което се знае, според съобщеното от МВР, е, че зад убийството стоят „финансово-икономически интереси и корупционни практики“.

На 100 м от центъра Пазарджик изглежда така.

Новият градоначалник Куленски обещаваше промяна в тон с идеологията на коалицията, от която идва. И пак в тон с нея до момента не промени абсолютно нищо, освен че потърси коалиция с ГЕРБ. През фрагментирания общински съвет решенията минаваха с мъка, а дълговете на общината не намаляха. Проблемите с чистотата остават, а инфраструктурните проекти — като Западния обход — си стоят на хартия без ясни срокове. Макар на фона на Попов да е много по-демократичен и диалогичен, г-н Куленски не е ефективен и няма с какво да се похвали, за да мотивира привържениците на ПП-ДБ преди вота в неделя.

Настоящите извънредни избори станаха факт, тъй като през лятото Върховният административен съд касира предните заради „сериозни нарушения“. Магистратите отсъдиха, че те са били в такива мащаби, заради които съдът „не е в състояние да установи конкретната връзка между тях и разпределението на конкретните мандати“.

Всъщност Пазарджик има все пак някаква ценност, която е основополагаща при всеки вот - циганската махала. В квартал „Изток“ живеят около 20 000 регистрирани (реално 30 000 с постоянно прииждащите нови обитатели) мургави, които са важен капитал на изборите, независимо от вида им. Те винаги гласуват мотивирано за правилната партия. Очакванията са, че за тази неделя огромната част от обитателите на „Изток“ са се спрели на ДПС.

Бившият кмет Тодор Попов и близките му играят на сигурно с няколко листи, като отсега поставят основите на силна фрагментираност и в новия общински съвет. Г-н Попов е начело на ВМРО, племенникът му Александър оглавява тази на „Гергьовден“, а дългогодишният му секретар Румен Кожухаров е втори в списъка на партия „Свобода“. Първи там пък е близкият до г-н Попов строителен бизнесмен Румен Димитров.

В национален мащаб тези партии са политически джуджета, но не и в безвремието на Пазарджик. Очаква се трите формации общо да получат около 15% от гласовете. Но общият процент гласували едва ли ще стигне дори тази цифра. Социолози вече предупредиха, че в неделя до урните ще отиде само твърдият партиен и само силно мотивираният в квартал „Изток“ електорат. Резултатът на 12 октомври едва ли ще прокара нов път за Пазарджик. По-вероятно е да отведе града към същата безпътица.